Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Патентно ведомство на Р. Б. (ПВ на РБ) против решение № 64/06.11.2009г., постановено по адм. д. № 3533/2009г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му.

Ответникът-Х. С. К. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваното решение административният съд отменя решение от 31.03.2009г. на председателя на ПВ на РБ, с което е отказано възстановяване на срока за заплащане на такса за регистрация, издаване на свидетелство и публикация по заявка с вх. № 104388/07.07.2008г. За да постанови този резултат съдът приема, че по заявка за регистрация на марка " INTER BRAVO INTERIOR SALOON" заявителят Х. К. заплаща дължимата такса за заявяване, експертиза и публикация на заявената марка в тримесечния срок по чл. 17, ал. 2 от Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, наричана по-нататък -Наредбата. Независимо, че идентифицирането на плащането от административния орган е извършено след изтичане на посочения срок, анализът на нормата на чл. 17а от Наредбата разкрива волята на законодателя да придаде правно значение на факта на плащането, а не на доказването му. След като плащането е извършено в указания от ПВ срок, несъответно на материалня закон е постановеното от председателя на ПВ на РБ решение, което мотивира решаващият съд да го отмени.

Съдебният акт е правилен, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Решението е постановено при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователно е касационното възражение за неправилно приложение на материалния закон от решаващия съд поради приетата неприложимост на разпоредбата на чл. 48 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и придадена правна релевантност на факта на плащането, а не на доказването му. Действително като заявители на марка с рег. № 104388 са посочени Х. К., едноличен собственик на търговско дружество "И. Б." ЕООД и представител по индустриална собственост-А. Ч., а в платежния документ по заявката фигурира името на търговското дружество. Късното идентифициране на плащането от страна на административния орган не може да рефлектира негативно в правната сфера на заявителя и да обуслови прекратяване на административното производство по издаване на искания индивидуален административен акт. На първо място регистрационният номер на заявената марка е коректно и точно посочен в платежния документи на второ място е налице прилика между наименованието на търговското дружество-"И. Б." и наименованието на заявената марка- INTER BRAVO INTERIOR SALOON. А при безспорния факт на изпълнено в срок указание за внасяне на дължимата такса за заявка, експертиза и публикация на заявката, правилно и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 17а от Наредбата административният съд приема, че заявката за регистрация на марка с рег. № 104388 е редовна от формална страна и неправилно председателят на Патентното ведомство отказва да продължи администратиивното производство. Настоящата инстанция споделя и съображенията, изложени в обжалваното решение относно непрецизното тълкуване от страна на председателя на ПВ на подаденото искане за възстановяване на срока за заплащане на такса за регистрация, издаване на свидетелство и публикация по заявка вх. № 104388/07.07.2008г. В конкретната хипотеза не се касае за пропуснат срок за заплащане на такса поради особени непредвидени обстоятелства (чл. 48 от ЗМГО), а за прекратено административно производство, мотивирано от председателя на Патентното ведомство с разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 от Наредбата. Ето защо, при установените факти по делото за внесена в срок държавна такса, административният орган следва да приложи Глава седма от АПК и да възобнови производството по издаване на административен акт. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено от настоящия касационен състав.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/06.11.2009г., постановено по адм. д. № 3533/2009г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. В.Г.