Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. С. Я. от гр. С. против решение № 1262 от 24.01.2012 г., постановено по адм. дело № 316/2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което по жалба на Министерство на правосъдието е отменено решение № 276 от 03.12.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). По наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон моли за отмяната му.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на касационната жалба.

Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 276 от 03.12.2010 г. на КЗД, с което последната е установила на основание чл. 6 т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), че Министърът на правосъдието, чрез издаване на заповед № ЧР-05-51 от 09.03.2010 г. е дискриминирал по признак „възраст” Е. Я., при осъществяване правото му на труд, в противоречие с нормите на чл. 12 ал. 1 във вр. с чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр и е предписала на министъра да отмени заповедта.

Правилно тричленният състав е установил фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства, като страните не спорят относно фактите....