КАСАТОРИТЕ са обжалвали поотделно решението от 18.01.2011 г. по адм. д. № 92/10 г. на Силистренския административен съд в частта му за отмяна на кадастралната граница между два имота, определелна със заповед от 17.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК и преписката е върната за нанасяне на материализираната граница. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИЦИТЕ не са взели становища по касационните жалби, прокурорът дава заключение, че са неоснователни.

1. След като по повод касационните жалби, подадени в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо лицата - несобственици на ПИ 1953. Оспорена е единствено определената с кадастъра граница между собствения на оспорващите ПИ 1954 и ПИ 1953, затова само носителите на вещни права върху последния е следвало да участват в делото. Спрямо останалите съседи заповедта е влязла в сила, те не са били заинтересовани лица, поради което спрямо тях решението в обжалваната част следва да се обезсили - чл. 221, ал. 3 вр. чл. 153, ал. 1 АПК.

2. Касационните жалби срещу решението в допустимата му част са неоснователни.

Чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/05 г. ССПКККР вр. чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР сочи приоритетността на данните за установяване в кадастъра на границите на поземлените имоти. При несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези по акта за вещното право приоритет имат първите, освен ако границите по акта са безспорни като означени на място със специално регламентираните трайни знаци, подписани от заинтересуваните лица - чл. 39, ал. 5 от наредбата. При несъвпадение между съществуващи материализирани граници и тези по предходни планове пък предимство имат имат винаги първите. Границите от плановете се нанасят в съответната поредност при липсата и на означени, и на посочени по съгласие на собствениците , и на материализирани на място граници.

В случая не е установено границите да са били специално означени, поради което, обратно на касационните оплаквания, между двата имота е следвало да се нанесе тъкво съществуващата на място материализирана граница като приоритетна и спрямо границата по нотариалния акт, и спрямо тази по предходния кадастър. Привеждането й в съответствие с титула за собственост е възможно само след решаването на спора по съдебен ред - чл. 53 вр. чл. 43, ал. 3 ЗКИР.

Решението в тази част следва да остане в сила - чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК. Воден от горното Върховният административен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решението от 18.01.2011 г. по адм. д. № 92/10 г. на Силистренския административен съд за отмяна на заповед № РД - 18 - 14 от 17.03.201 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната граница между ПИ 41143.500.1953 и ПИ 41143.500.1954 В ЧАСТТА, в която е постановено спрямо В. И. М., Й. И. П., Х. И. М., Т. Д. Г., Х. П. Д., К. Т. К., А. Т. К. и Р. Д. Г..

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част за отмяна на определената със заповедта кадастрална граница между двата имота и за връщане на преписката за нанасянето на материализираната граница между тях. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. А./п/ Л. М. Г.А.