Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.А, чрез адвокат М.Б, против решение № 1995/7.11.2018 г. по адм. д. № 2724/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. Н. доводи за неправилност на решението, като твърди, че съдът не е изяснил фактическата обстановка и е направил неправилен извод относно приложимите законови разпоредби. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар и държавни такси за двете съдебни инстанции.
Ответната страна директорът на Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - Бургас не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В.А против Заповед № ВЗ-323/30.08.2018 г. на директора на ОДБХ– Бургас, с което е отказано изплащането на обезщетение по подадено заявление с входящ в ОДБХ - Бургас - № 2220 от 02.07.2018 г.
За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗВМД, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването на заповедта са спазени процедурните правила предвидени в чл. 147 от ЗВМД и са съобразени материалните разпоредби на закона, тъй като в административното производство и по делото е установено, че е била налице материалната предпоставка за издаването й, посочена като фактическо основание в заповедта, а именно непредставяне за идентификация отглежданите от него 64 броя кози по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМД и влязло в сила наказателно постановление по чл. 142, ал. 2 от ЗВМД въз основа на констативен протокол от 29.06.2018 г. и АУАН № 0001133/29.06.2018 г. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД.
Решението е правилно и следва да се остави в сила.
Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и материално законосъобразни.
Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение. Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на представената административна преписка, като съдът е анализирал събраните писмени доказателства, с които са установени релевантни за спора факти. Правилно АС-Бургас приема, че от страна на Ангелов не са ангажирани доказателства, който да опровергаят установените факти за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, предвид влязло в сила наказателно постановление № 31/4.07.2018 г., с което е наложена глоба в размер на 300 лв. Наказателното постановление не е обжалвано от Ангелов по съответния процесуален ред, а по делото има доказателства за доброволно заплащане на наложената глоба (л. 16).
Обосновано съдът приема, че заповедта съдържа фактически и правни основания, издадена е в съответствие с материалноправните разпоредби и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. В конкретния случай изискването за форма е изпълнено. В заповедта е записано, че причините за отказа за изплащане на обезщетението е нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, установено с АУАН № 0001133/29.6.2018 г. и издадено въз основа на акта НП № 31/4.07.2018 г., с което е наложена глоба в размер на 300 лв. В съответствие с изискванията на закона в заповедта е посочено и правното основание за постановяването й чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗВМД.
Неотносими към законосъобразността на акта са твърденията на жалбоподателя, че административният орган е следвало да посочи в заповедта си как, по какъв начин и причина животните в обекта, умъртвени на 29.6.2018 г., не са били предоставени за идентификация и изпълнение на мерки по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. Жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, установено е с влязло в сила НП № 31/4.07.2018 г., с което му е наложена глоба в размер на 300 лв. В настоящето съдебно производство е недопустимо осъществяването на косвен съдебен контрол за законосъобразност на акта, с който на жалбоподателя е наложена глоба за това, че е отглеждал 64 броя кози от различни възрастови групи без официална идентификация. Жалбоподателят е разполагал с право на обжалване срещу наказателното постановление по реда на ЗАНН, което не е упражнил. Уреденото от закон право за търсене на съдебна защита срещу акт на администрацията в производство, в което съдът осъществява пряк съдебен контрол за законосъобразност изключва възможността за упражняване на косвен контрол върху същия акт по жалба на същия адресат, но в друго административно производство / в същия смисъл Решение № 12087 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2015 г., VII отд./ .
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.
Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора.
На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1995/7.11.2018 г. по адм. д. № 2724/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В.А за присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар и държавни такси за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.