Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” чрез процесуаления представител – юрисконсулт М.П против решение № 1184 от 30.11.2018г. по адм. дело № 96/2018г. на Административен съд София област. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 03-РД/4174 от 7.11.2017г. в частта й по раздел І относно определения в проценти интензитет на помощта и в раздел ІІ, т. 2-5 и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – „Елитагро” ООД изразява чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Жеков становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че административният съд единствено е преповторил съдържанието на административния акт и заключенията на двете съдебни експертизи, без изобщо да изложи мотиви по повод противоположните становища, давани от насрещните по делото страни. Квалифицира действията на съда, като несъответни на съдопроизводствените правила и съставляващи отменително основание посмисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от „Елитагро” ООД против заповед № 03-РД/4174 от 7.11.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ относно определения в раздел І от нея процент интензитет на помощта – вместо претендираните от бенефициера 60%, са определени 50%. Жалбата е насочена и срещу раздел ІІ, т. 2-5, касещи неодобрени за подпомагане претендирани разходи за бизнес план, проектиране, авторски надзор и строителен надзор. Направени са три групи възражения: първата е за порок във формата на акта, резултат от липса на мотиви за отказа. Втората е за допуснати съществени нарушения на административните правила, изразяващи се в липсата на предприети от страна на административния орган действия по изясняване на действителните факти по преписката. Третата е за неправилно прилагане и тълкуване на материалния закон и в частност на смисъла и съдържанието на чл. 13, ал. 3 и чл. 32, ал. 1, т. 14 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 9/2015г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Съдът е събрал вцялост административната преписка, в това число и два смостоятелни класьора (том 1 и том 2), съдържащи документите по кандидатстване с проекта и изпълнението на специалните за целта нормативни изисквания. Приел е и многобройните писмени доказателства, представени от жалбоподателя и основно установяващи твърденията му, че произвежданата продукция е биосертифицирана и обхваната от извършван ежегоден контрол за съответствие с правилата на биологично производство на Европейския съюз. Определил е, като безспорно обстоятелство факта, че съгласно данните, залегнали в бизнес плана, дружеството е заявило за поддържане площи – ливади в размер на 29.14 ха. За същите ливади в същия размер един ден след подаване на заявлението – на 8.12.2016г. е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство”.

За изясняване на спора, съдът е допусна две съдебни експертизи. Първата е изготвена от биотехнолог, дал категорично заключение, че Елитагро е сертифициран производител на биопродукт овче мляко, считано не по-късно от 22.03.2016г. и към момента на изготвяне на експертизата. Това касае 100% от отглежданите овце и 100% от произвежданата продукция. Заявените от него инвестиции по процесния проект са пряко свързани с модернизиране на процесния животновъден обект и с внедряване на нова технология за външно отглеждане на животните. Втората експертиза е съдебно-икономическа и касае размерите на допустимите разходи и определените, като недопустими такива по т. 2-5 от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ. И двете експертиза са приети без възражения от процесуалните представители на страните и са напълно кредитирани от съда, който ги е възпроизвел почти изцяло в мотивите на решението си.

Установено е още, че след издаване на заповедта, търговското дружество е упражнило, както правото си да поиска отзив от страна на ДФЗ на постановения административен акт, така и да го обжалва по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите, който не се е произнесъл в определения му по АПК срок.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът е счел, че оспорената заповед е напълно лишена от мотиви, тъй като в нея не се съдържат фактическите основания, послужили на административния орган да одобри интензитет от 50%, вместо поискания такъв от 60%. Отчел е липса на фактически основания и по отношение определяне недопустимия размер на разходите по раздел ІІ, т. 2-5 от заповедта. По тези съображения е отменил заповедта и я е върнал на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. Така постановеното решение е неправилно.

В оспорените части от уведомителното писмо, макар и твърде оскъдно в частта по раздел ІІ, за отказа да се одобри интензитет на подпомагането в размер на 60%, са посочени, като фактически основания липсата на предпоставките, определени в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Именно тези мотиви са довели до пространно изследване в съдебното производство на обстоятелството дали и доколко търговското дружество отговаря на нормативно въведените предпоставки и основно – изпълнява ли изцяло ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г. Въпроси в тази връзка са зададени от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ при изслушване и приемане на съдебно-техническата експертиза на 2.05.2018г. От отговорите е станало ясно, че ивестициите, за изграждането на които се претендира финансовата помощ, са свързани именно с мярка 11 „Биологично земеделие”. Наличието на тази основна предпоставка по чл. 13, ал. 3 от Наредба за увеличаване на интензитета от 50 на 60% към момента на подаване на заявлението за подпомагане, е установена по безспорен начин и от съдържащите се документи в административната преписка. Още повече, че самият жалбоподател за по-голяма яснота е представил повторно и самостоятелно пред съда доказателства в тази връзка. Това е справка от системата за индивидуални справки на л. 34 от делото и представено на л. 35 писмо от заместник-изпълнителнителния директор на ДФЗ до дружеството. В него е записано, че след извършено преразглеждане на извършената предварителна оценка на критериите за подбор на заявлението за подпомагане, подадено от Елитагро, се потвърждават заявените 15 точки по критерии 2 „Проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производство на биологични продукти.” Поради това заявлението за подпомагане участва в извършеното предварително класиране с 59 точки. Има се предвид приоритета и максимално възможните оценки по критерий 2 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от наредбата.

За първи път в писмената защита на ответната страна, представена на 22.11.2018г. – т. е. след приключване на съдебните прения, процесуалният представител на административния орган е развил съображения за несъответствие на заявлението с изискването на чл. 13, ал. 3, инвестиците да са изцяло свързани с изпълнявани ангажименти по мярка 11 към момента на издаване на оспорения административен акт. Признал е, че към датата на подаване на заявлението 7.12.2016г. кандидатът е имал одобрени 29.14 ха по направление „Биологично растениевъдство”. В същото време, обаче, е посочил, че за кампания 2017г. срещу Елитагро е открито производство за издаване на административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 11. Като причини за това е конкретизирал неизпълнение на задължение от дружеството да извършва върху едни и същи площи в едни и същи блокове поетия през 2016г. ангажимент – биологично земеделие за срок от пет години. Посочил е още, че при извършени административни проверки е установено, че дружеството е ползвател на много по-малка площ от заявената за кампания 2016г. и процентът на припокриване е едва 25.7% От това е направил и логически извод, че заявените в бизнес плана, с който се кандидатства по процесния проект площи, не са изцяло свързани с ангажиментите, поети по мярка 11. За установяване на тези твърдения, юрисконсултът на ДФЗ се позовава на писмо с изх.№ 01-2600/466 от 23.01.2018г., сочейки го, като представено по делото. При проверката на доказателствения материал – представените такива в съдебното производство и съдържащите се документи в двата класьора, касаещи административното производство – такова писмо не се открива. Административният съд е предоставил изрично в протокола си от 8.11.2018г. право на страните по делото да представят писмени защити, но напълно е игнорирал това основно за спора твърдение на ответната страна, без дори да го спомене в мотивите на решението. С това е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело пряко до неправилност на решението в тази му част.

В касационната жалба отново, но вече под формата на касационни отменителни основания, се повтарят същите доводи. Повторно страната твърди, че по делото е представено писмото от 8.11.2018г., което при проверка на документите не се открива. В същото време въпросите, свързани с евентуално прекратяване на одобрения ангажимент по мярка 11 и административните установявания за липса на идентичност между одобрените площи за биологично земеделие, има пряко отношение към законосъобразността на отказа да се одобри интензитет в размер на 60%. Още повече, че съдът е задължен с нормата на чл. 142, ал. 2 АПК да вземе предвид и обстоятелствата, които са настъпили след издаване на аминистративния акт, но оказват съществено влияние върху него. По тези съображения решението в тази му част следва да се отмени и делото се въртне за ново разглеждане от друг състав на същия съд в хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.

В останалата му отменителна част решението е необосновано. В оспорената заповед, административният орган ясно е посочил, че отказва да одобри точно определени по размер разходи за бизнес план; проектиране; авторски надзор и строителен надзор, за частта им, в която надхвърлят максималните лимити, определени, като процент от общия размер на допустимите разходи. Изложени са, както фактически основания, така и правните такива и съдът е следвало да се произнене по поставения въпрос за материална законосъобразност на акта. Още повече, че в тази връзка той е изслушал и приел много подробна съдебно-икономическа експертиза. Ето защо е неоснователно възражението на първоинстанционния жалбоподател за липса на мотиви към акта. Неоснователно се твърди и допускане на съществено нарушение на административните правила в проведеното пред фонда производство.

Преценката на материалната законосъобразност изисква отговор на два въпроса: първият е какво е законодателното разбиране за допустими разходи; вторият е установено ли е в четирите случая надхвърляне на законово фиксираните в чл. 32 от наредбата максимуми. Отговорът на първия въпрос е даден в разпоредбата на чл. 32 от наредбата, където са обособени по отделни групи допустимите разходи. Условието по отношение на разходите, свързани с проекта, е предмет на регулация в ал. 1, т. 14 от нормата. По отношение на тях е въведено ограничение - да не надхвърлят 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по първите 13 точки. При тази нормативна уредба, напълно логичен и обоснован е изводът на съдебно икономическата експертиза, че допустимостта на разходите, свързани с проектирането и двата вида надзор не са в корелация с одобрения интензитет, а зависят от размера на одобрените разходи, включени в предходните 13 точки. Съответно в настоящия случай редукцията на разходите е резултат не на интензитета, а на факта, че от заявените за одобрение за подобект овчарник №4 - 77423.84 лева са одобрени 31940 лева, които са с 45483.84 лева по-малко. Изчисленията на спорните разходи по раздел ІІ, т. 3, 4 и 5 от заповедта са извършени на базата на нормативния максимум от 12% от одобрените разходи. За сумите, които надхвърлят този миксимум е постановен отказ, който е законосъобразен.

Разходите за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на обекта са уредени самостоятелно, доколкото имат в известна смисъл вторичет характер и не са пряко свързани с производствената дейност. Между тях попада и изготвянето на бизнес плана, разходите, за който съгласно чл. 32, ал. 2, т. 2 от наредбата не могат да надвишават 5% от допустимите разходи. Еспертът е извършил съответните изчисления и е потвърдил изчисленията, съдържащи се в административния акт. Като не е обсъдил тези доказателства и приложимата правна уредба и е отменил заповедта в частта й по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 на Раздел ІІ, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата в тази й част, поради неоснователност.

По исканията за присъждане на направените разноски, следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1184 от 30.11.2018г. по адм. дело № 96/2018г. на Административен съд – София област в частта му, в която е отменена заповед № 03-РД/4174 от 7.11.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за отхвърляне на заявения интензитет в размер на 60% и определянето му на 50%.

ВРЪЩА делото в тази му част за ново ръзглеждане от друг състав на същия съд.

ОТМЕНЯ решение № 1184 от 30.11.2018г. по адм. дело № 96/2018г. на Административен съд – София област в частта му, в която е отменена заповед № 03-РД/4174 от 7.11.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта й по раздел ІІ, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 и са присъдени направени разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Елитагро” ООД против заповед № 03-РД/4174 от 7.11.2018г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта й по раздел ІІ, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5. РЕШЕНИЕТО е окончателно.