О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 87

гр. София, 04.02.2010 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 779 по описа за 2009г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Ш”, Кипър чрез процесуалния си представител адв. Г срещу определение № 189/11.05.2009г. по ч. т. дело № 226/2009г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 436/27.03.2008г. по т. дело № 659/2007г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което ищецът„Ш”, гр. Н. е осъден да заплати на ответника „Л” О., гр. В. съдебни разноски в размер 1500 лв.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е постановено в противоречие със закона и практиката на съдилищата. Прави оплакване, че сумата 1500 лв. е твърде завишена е твърде завишена и не съответства на трайно установената съдебна практика за присъждане на разноски в тройния размер на възнаграждението, предвидено в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и които са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ следва ли заплатеният адвокатски хонорар да бъде присъждан като разноски на страната, завела делото при положение, че делото не е спечелено от...