О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№571

гр. София, 24.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 163 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адвокат П. К., като лице, имащо право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в качеството на адвокат, упълномощен от ищеца в производството И. А. А., срещу определение № 674 от 25.10.2024 г., постановено по т. д. № 502/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С това определение е потвърдено определение № 987/ 24.07.2024 г., постановено по т. д. № 1014/ 2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца И. А. А. чрез адвокат К. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като в полза на упълномощения от ищеца адвокат бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита в размер над посочения с решението такъв от 4 500 лв. до 11 340 лв.

В частната касационна жалба се навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като при определяне на размера на възнаграждението, което се следва на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца, въззивният съд не е приложил нормите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредба № 1/09.01.2004 г./, към които препраща чл. 38, ал. 2 ЗАдв, позовавайки се на тълкуването на правото на ЕС,...