Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от А.Г против заповед № 8121К-9289 от 01.10.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 5 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяната й. Претендира се присъждане на съдебните разноски за производството.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител служител с юридическо образование Б.П, в с. з. и в писмени бележки, изразява становище, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1- 5 от АПК и моли оспорването да бъде отхвърлено. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от ЗМВР, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност и от страна, с правен интерес от оспорването й, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От представените с преписката писмени доказателства, се установява, че е извършена предварителна проверка за дейността на служители на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Хасково, по повод подаден на 27.03.2018 г. сигнал от Х.П., с оплаквания, че е извършено престъпление, тъй като не е възстановен на заеманата от него длъжност, след влизане в сила на съдебно решение, с което...