Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на Г.Г, подадена чрез адв. Т.Т, против решение № 121 от 29.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3104/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Б., в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б. за обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016 г., издадено от началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б., сектор „Пътна полиция“, за разликата от 100 лева до пълния претендиран размер от 300 лева. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът Г.Г, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост, поради което иска отмяната му и пълно уважаване на исковата претенция. Твърди, че е необосновано намаляването на обезщетението за имуществени вреди. Направено е искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б. /ОДМВР гр. Б./, не взема становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б. е осъдена да заплати на Г.Г сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016 г., издадено от началник група към ОДМВР гр. Б., сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като в останалата му част до претендирания размер от 300 лева искът е отхвърлен. За да постанови отхвърлителната част от решението съдът е приел, че исковата претенция следва да се уважи частично поради частичната отмяна на наказателното постановление.
По делото е установено, а и страните не спорят, че с наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016 г., издадено от началник група към ОДМВР гр. Б., сектор „Пътна полиция“, на Г.Г били наложени следните наказания: за нарушение по чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 4, пр. първо, вр. ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП - наказание глоба в размер на 500 лв.; за нарушение по чл. 157, ал. 8 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - наказание глоба в размер на 200 лв.; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП - наказание глоба в размер на 10 лв.
НП е било обжалвано пред Районен съд - Бургас, който с решение № 741/07.06.2018 г., по НАХД № 1458/2018 г. го е отменил както в частта, в която за нарушението по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 4, пр. първо, вр. ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП, на Г.Г е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., така и в частта за нарушението по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, за което на основание чл. 185 от ЗДвП на Гочев е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. Съдът е потвърдил наказателното постановление в частта, в която за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, на Г.Г е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лв. решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 23.06.2018 г.
В кориците на НАХД № 1458/2018 г. (стр. 29) е приложен в оригинал Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2018 г., от които е видно договорено и заплатено в брой при подписването на договора адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Въз основа на тези факти, съдът е счел иска за обезщетение за имуществени вреди за доказан по основание, но е присъдил сума в размер на 100 лева, вместо исканите 300 лева, като е изложил мотиви, че наказателното постановление е било частично отменено, поради което съобразно отменената част от него, и въз основа на точка 11 от тълкувателно решение № 3 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, където е посочено, че при частичната отмяна на наказателното постановление, на ищеца следва да се присъдят частично направените по делото разноски, то на Гочев следва да се присъди сума в размер до 100 лева. Касационната жалба е основателна.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на исковата претенция, но не споделя изложеното за частичната основателност относно нейния размер.
Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б и законово регламентирана със ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.
Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ.
Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Настоящият състав не споделя извода на съда за частична основателност на исковата претенция. Видно от диспозитива на решението на районния съд наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016 г., издадено от началник група към ОДМВР гр. Б., сектор „Пътна полиция“, е отменено в почти пълен обем – от трите административни наказания „глоба” в общ размер на 530 лева, са отменени две в размер на 520 лева. Реално наказателното постановление е потвърдено само за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за което на Г.Г на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лв. Поради това не могат да се споделят мотивите на съда, че поради частичната отмяна на наказателното постановление само по отношение на първите две наказания, то размерът на реално претърпените вреди, резултат от отмененото НП, следва да бъде съобразен с частичната отмяна на акта и намален на 100 лева, което било съответно на отменените и оставени в сила диспозитиви от наказателното постановление.
Съгласно цитираното от АС Б. То решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по ТД № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, а обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд не е определил съответна на наличните доказателства сума за обезщетение на причинените на Гочев имуществени вреди.
Предвид обстоятелството, че наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016 г., издадено от началник група към ОДМВР гр. Б., сектор „Пътна полиция“, е отменено за наложените глоби в размер на 520 лева, а е потвърдено само за сумата от 10 лева, то следва исковата претенция да бъде уважена в пълния ѝ претендиран размер от 300 лева.
Въз основа на горепосочено, следва в полза на Г.Г да бъдат присъдени и сторените от него разноски пред първоинстанционния съд в техния пълен размер от 310 лева – 300 лева за адвокатско представителство и 10 лева за заплатена държавна такса, т. е. в полза на Г.Г да се присъдят още 200 лева.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за пред настоящата инстанция, които са в общ размер на 305 лева – 300 лева за адвокатско представителство съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2019 г. и 5 лева за заплатена държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 121 от 29.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3104/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Б., в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция на Г.Г против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б. за обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016 г., издадено от началник група към ОДМВР гр. Б., сектор „Пътна полиция“, за разликата над 100 лева до пълния претендиран размер от 300 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и В. Н. П.:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б. да заплати на Г.Г обезщетение в размер на 200 лева за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016 г., издадено от началник група към ОДМВР гр. Б., сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и сторените разноски в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б. да заплати на Г.Г, ЕГН [ЕГН], съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 305 лв. /триста и пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.