Производството е по реда чл. 216 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Падиа" ЕООД, със седалище гр. С., представлявано от управителя Д.М, чрез адвокат С.С, против решение № 717/20.06.2019 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-375/2019 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството, срещу решение № ЗОП/01.04.2019 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. С. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: "Доставка на спирателна и възвратна арматура, механични връзки и фасонни части от сив чугун и стомана, аварийни скоби за водопроводи и универсални фланшови адаптори и универсални муфи адаптори за водопроводи", по обособени позиции, в частта му по обособена позиция № 1 "Доставка на спирателна и възвратна арматура за водопроводи". Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати при постановяването му съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отменен атакувания пред КЗК акт на възложителя, в частта му за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка по обособена позиция № 1, а в отношение на алтернативност - връщане на преписката на КЗК, с указания за събиране на допълнителни доказателства. Предявено е искане за присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът - управителят на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. С., чрез пълномощника си адвокат И.Р, в представено писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна и прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на разноските, направени за настоящото производство.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на решението на КЗК, в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството по преписка № КЗК-375/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбата на "Падиа" ЕООД, срещу решение № ЗОП/01.04.2019 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ООД-Силистра за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Доставка на спирателна и възвратна арматура, механични връзки и фасонни части от сив чугун и стомана, аварийни скоби за водопроводи и универсални фланшови адаптори и универсални муфи адаптори за водопроводи", по обособени позиции, в частта му по обособена позиция № 1 "Доставка на спирателна и възвратна арматура за водопроводи". С решението си КЗК, след изясняване на релевантните за спора обстоятелства и подробно обсъждане на оплакванията на оспорващия, оставила жалбата без уважение, по изложени в тази връзка подробни и правилни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.
Правилно е прието за недоказано оплакването за допуснато нарушение на принципите по чл. 2, ал. 2 ЗОП, съгласно които възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка. От КЗК са съобразени и чл. 48 и чл. 49, ал 1 ЗОП. Съгласно последната разпоредба, техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците, до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Както правилно е приела КЗК, в оперативната самостоятелност на възложителя е да прецени, според своите икономически и функционални потребности, какви изисквания да заложи, като се съобрази с посочените цели и принципи при възлагане на обществените поръчки. В случая, липсва спор, че възложителят не е заложил в техническата спецификация на оборудването конкретен модел, размер, тип, произход и др. ограничаващи възможността за участие в обществената поръчка. Въз основа представените в производството пред КЗК, каталози, обосновано е прието и, че "регулатор за изходно налягане с измерване на дебит" се произвежда от повече от един производител и се доставя и от други, различни от посоченото от жалбоподателя, дружества, още повече, че никъде в документацията за участие, не е заложено изискване доставчикът да е официален дистрибутор за България, поради което не може да бъде споделена тезата, че единствен доставчик на такъв тип регулатор за изходно налягане с измервател, е "Индустриал партс" ООД, като официален вносител.
Не намира основание и поддържаното от касатора оплакване за липсата на технологична причина, която да налага двата елемента - регулатор и водомер, да се намират в едно общо тяло. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е са утвърди съответни на потребностите му, конкретни технически изисквания, при отчитане на ограниченията по смисъла на чл. 2, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 ЗОП, които в случая няма данни да са нарушени. Възложителят определя такива условия и изисквания при откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка, каквито той счита, че в най-голяма степен ще удовлетворят нуждите му, като същевременно се стреми към качествено изпълнение на доставката и избора на икономически и финансово стабилен изпълнител, тоест на най-благоприятната и изгодна за него оферта. Заложеното в случая изискване е насочено към определена характеристика на работа на оборудването, обвързана със спецификата на потребностите на възложителя, в качеството му на секторен възложител. още повече, че както правилно е отчетено от КЗК, оборудването може да бъде доставено и от производителите CLA-VAL и TALIS, видно от представените по делото каталози и формулировката на заложеното в документацията за участие, изискване "регулаторът и водомерът да бъдат в едно тяло или еквивалентна компактна система". Другояче казано, правилно е прието, че възложителят е предоставил възможността, от участниците да бъде предложена система от регулатор и водомер, отговаряща на техническите спецификации, в алтернативен вариант на регулираща и измервателна апаратура - съвместно и/или в общо тяло.
Хипотетичен характер имат твърденията на касатора, основани на информация от интернет, че продуктите на CLA-VAL и TALIS не отговарят на специфичните изисквания към изделията, заложени от възложителя, тъй като поради липса на сертификация не са приложими за българския пазар. Съгласно техническите спецификации, предлаганото изделие с измерване на дебит следва да е придружено с документ, съгласно изискванията на работните приложения за измервателни устройства, изразени в право на носене на маркировка СЕ, съгласно Директива на ЕС за измервателните уреди /MID 2004/22/EO/ и метрологично становище от Българския институт по метрология, удостоверяващо съответствие с Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Тези документи се представят като приложение към техническата оферта и участниците следва да установят съответствието им с изискванията на възложителя. Така, както е посочено например и в решение № 7741/11.06.2018 г. по адм. дело № 5176/2018 г. на ВАС, четвърто отделение, според посочената Наредба, е допустимо представяне на становище за съответствие и от други сертифициращи органи, което е предмет на доказване с подаване на офертата. В техническите спецификации са подробно посочени стандартите и спецификациите, които са общоприложими и чрез които може да бъде установено изпълнението на изискванията към регулиращата апаратура и свързващите я елементи, като част от преценката, дължима при разглеждането на офертите. Неоснователно е и оплакването, че КЗК е нарушила материалния закон и по-конкретно чл. 146, ал. 1 ЗОП, приемайки, че са налице алтернативни изделия, доколкото посоченият текст касае случаите, в които при разглеждане на офертите, възложителят има право да отстрани оферта за доставка, когато делът на продуктите с произход от трети страни надвишава 50 на сто от общата стойност на продуктите. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗОП визира възможност, а не задължение на възложителя да отстрани участници, както и че в подкрепа на изложените доводи, касаторът се позовава на общодостъпна в интернет информация без да представя доказателства за твърденията си в тази връзка.
Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че от органа по преразглеждане е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, тъй като в производството пред КЗК не са ангажирани необходимите за изясняването му експерти и не е назначена експертиза. Съгласно чл. 208, ал. 1 ЗОП, в това производство са допустими писмени и устни доказателства, включително и експертни становища, но в случая пред КЗК няма предявено от жалбоподателя искане за назначаване на експертиза. Развитите в жалбата пред КЗК и ВАС, доводи от техническо естество, не са съпроводени с представяне на съответни доказателства и доказателствени искания, в това число за изслушването на експертно становище. Действително, чл. 208, ал. 2 ЗОП сочи, че експертиза може да се назначи и по инициатива на комисията, но това предполага ясно и точно формулирани въпроси/възражения, чието естество да предполага ползването на специални познания, които да подлежат на изследване. Релевираните в случая от жалбоподателя възражения имат характера най-вече на предположения и са лишени от необходимата конкретика. С оглед цитираната от касатора в писмените бележки съдебна практика, следва да се отбележи, че решение № 7076/13.05.2019 г. по адм. дело № 3298/2019 г. на ВАС, четвърто отделение, касае различен от процесния, административен акт за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с аналогичен предмет, но различни изисквания, установени с утвърдените техническите спецификации, а оттам и касае различна фактическа обстановка, като несъмнено не включва задължително произнасяне по въпроси, от които зависи преценката по съществото на настоящия спор.
По тези съображения, обжалваното решение на КЗК, като правилно следва да бъде оставено в сила. Обосновано КЗК приема, че в случая не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 2, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и ал. 2 и чл. 49, ал. 1 ЗОП. От събраните по делото доказателства не се установява въведените от възложителя изисквания да са необосновани или да ограничават конкуренцията, чрез включване на условия или изисквания, даващи необосновано предимство или необосновано ограничаващи участието на стопански субекти при възлагането на обособена позиция № 1 в процесната обществена поръчка, или несъобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем. Не намират основание и твърденията на касатора, че утвърдените технически спецификации по атакуваната обособена позиция, не осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Правилно е отчетено наличието на специфични потребности на възложителя, който в рамките на оперативната си самостоятелност и с цел максимално удовлетворяване на нуждите си е въвел съответни изисквания. Поради това и настоящият съдебен състав намира за законосъобразни правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства.
При този изход на спора основателно се явява искането на възложителя за присъждане на разноски по делото, като "Падиа" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. С., сумата от 4 200 лв, изплатена като адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита в настоящото производство, с оглед липсата на направено възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК във вр. чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 717/20.06.2019 г., постановено по преписка № КЗК-375/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
ОСЪЖДА "Падиа" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Ветрушка" № 7а, ет. 4, ап. 23, ЕИК 102035047, представлявано от управителя Д.М, да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. С., сумата от 4 200 /четири хиляди и двеста/ лева, представляваща направени за настоящото производство разноски. Решението е окончателно.