Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП НОИ Пловдив против решение № 2136/24.10.2018 год. постановено по адм. дело № 2038/2018 год. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-125 от 11.06.2018 год. на директора на ТП НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/ПР-2140-15-290 от 12.04.2018 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП НОИ Пловдив.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да потвърди решението на директора на ТП НОИ Пловдив. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба К.Т чрез адв.А.Н изразява становище за неоснователност на същата. Претендира за направените по делото разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 2136/24.10.2018 год. постановено по адм. дело № 2038/2018 год. Административен съд Пловдив е отменил по жалба на К.Т решение № 2153-15-125/11.06.2018 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/ПР-2140-15-290 от 12.04.2018 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП НОИ Пловдив и е изпратил преписката на ръководите на пенсионното осигуряване в ТП НОИ Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е и разноски в полза на ответника по касация. Решението е правилно.
По делото е установено, че с оспорените актове органите на НОИ са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението заявителят Тодоров има изискуемия осигурителен стаж, но няма изискуемата възраст. Към датата на подаване на заявлението лицето е навършило [възраст]. Зачетен е осигурителен стаж както следва: от първа категория 24 години 03 месеца и 23 дни, от трета категория 04 години 08 месеца и 04 дни. На основание чл. 104 от КСО стажът е превърнат в стаж от трета категория 45 години 02 месеца 12 дни. На основание чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО на Тодоров е отказано отпускане на пенсия, тъй като няма сбор от осигурителния стаж и възраст 100. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП НОИ Пловдив, който е отхвърлил жалбата като неоснователна.
В производството пред Административния съд Тодоров представя копие от разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01131/05.04.2018 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП НОИ Пловдив свалено от сайта на НОИ и копие от актуална справка за пенсионер към 01.06.2018 год. също свалена от сайта на НОИ. Видно от тези документи на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителет стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 от КСО в размер на 932, 91 лева при зачитане на осигурителен стаж от първа категория 24 години 03 месеца и 23 дни, стаж от трета категория 04 години 08 месеца и 04 дни и на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж 45 години 02 месеца и 12 дни. Въз основа на така установеното първоинстанционният съд е направил извода, че обжалваното пред него решение е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за издаване на административни актове. Прието е, че са нарушени чл. 35 и чл. 36 от АПК. Изводът на съда е правилен. Директорът на ТП на НОИ Пловдив при постановяване на решението си не е взел предвид всички факти и обстоятелства във връзка с конкретния спор. При положение, че лицето е подало едно искане за отпускане на пенсия не става ясно защо са му издадени две разпореждания с различно съдържание. Не става ясно също така защо след като органът се е произнесъл с разпореждането от 05.04.2018 год. се е наложило да се произнася втори път. В разпореждането от 12.04.2018 год. не се споменава за разпореждането от 05.04.2018 год. нито се обосновава по някакъв начин нуждата от повторно произнасяне. Правилно съдът е отхвърлил възражението на административният орган, че разпореждането от 05.04.2018 год. е „проектно“ и че същото било „анулирано“, тъй като по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази насока. Директорът на ТП НОИ Пловдив вместо да изясни ситуацията и да обсъди всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая е издал решението си, което се явява неправилно и незаконосъобразно. В същото отново не се споменава за разпореждането от 05.04.2018 год. и статута на този акт особено като се има предвид, че въз основа на него на Тодоров е отпусната пенсия за месеците май и юни 2018 год. Административният орган е следвало да изясни този статут и да прецени валидността на по-късно издаденото разпореждане.
В мотивите на съдебното решение административният съд е анализирал подробно представените и приети писмени доказателства и при преценката им по отделно и в съвкупност е достигнал до правилния извод, че решението на директора на ТП НОИ Пловдив следва да се отмени, а преписката да се върне обратно на административния орган, който да изясни статута на двете разпореждания и едва след това да подстанови своя акт.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди ТП НОИ Пловдив да заплати на К.Т разноски по делото в размер на 900 лева представляващи адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2136/24.10.2018 год. по адм. дело № 2038/2018 год. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА ТП НОИ Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К.Т ЕГН [ЕГН] разноски по делото в размер на 900 /деветстотин/ лева представляващи адвокатско хонорар. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.