Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.В, в качеството на ЕТ „Г.В“, чрез пълномощника му адв. П.М, срещу Решение № 1624 от 06.02.2019 г., постановено по адм. дело № 12557/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, в която се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 2 АПК. Иска се отмяната на обжалвания акт и постановяване на друг, по същество на правния спор. Претендират се разноските по делото.

В отговор ответната страна – Подуправителят на БНБ и ръководител на сектор „Банков надзор“ – депозира становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа в открито съдебно заседание. Предявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Тричленният състав на ВАС е приел, че предмет на разглеждане пред него е жалбата на Г.В, в качеството на ЕТ „Г.В” насочена срещу бездействие на административен орган - подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ на БНБ, да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - чл. 3, ал. 1 от Закон за информация относно необслужваните кредити (ЗИОНК), изразяващо се в корекция на допусната грешка в публикувания от БНБ списък на лицата с необслужвани кредити с искане за заличаване на ЕТ „Г.В” от този списък.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства съдът е приел, че искането е с правно основание чл. 257 от АПК, жалбата...