Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.М, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение №2/03.01.2019 г. по адм. дело №249/2018 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗРД - 840/01.10.2018 г. на командира на 42 - ри механизиран батальон - военно формирование 52 590 - гр. Я.. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяна на съдебното решение, отмяна на заповедта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - командирът на 42 - ри механизиран батальон - военно формирование 52 590 - гр. Я., в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е изложил мотиви, че с оспорената заповед законосъобразно на основание чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ на редник 3 клас М.М е наложено дисциплинарно наказание " уволнение" за това, че на 06.09.2018 г. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества ( метамфетамин) в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗОВСРБ, чл. 115, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария, т. 3 от Заповед № ОХ - 680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната; прекратил е договора му за военна служба; освободил го е от длъжност, от военна служба и го е зачислил в запаса. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизите, при издаването й са спазени административно - процесуалните правила, съответства на материалното право и целта на закона. Решението е правилно.

Касаторът не е доказал наличието на твърдяния от него порок на решението - а именно необсъждане от съда на всички доказателства и в частност на твърденията му за подаден рапорт за едностранно прекратяване на договора му за военна служба, който да предхожда наложеното наказание. Оплакването е неоснователно. Съдът е изискал цялото кадрово досие, което е надлежно прието и в него не се съдържа подобен рапорт. Монев също не е представил копие от подобен рапорт или други доказателства за подаването му. С разпореждане от 23.10.2018 г. на АС на оспорващия е указано, че на основание чл. 171, ал. 4 АПК следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си в жалбата. В съдебно заседание на 19.12.2018 г., преди определението за даване ход по същество, процесуалният представител на Монев е заявил, че няма искания за събиране на други доказателства.

Решението е обосновано и законосъобразно. АС правилно е разпределил тежестта на доказване и предвид недоказване на твърдението на жалбоподателя относно рапорта, е направил обоснованият извод, че към момента на издаване на заповедта договорът за кадрова военна служба не е бил прекратен и съответно издателят на заповедта е бил компетентен да издаде заповедта с посоченото по - горе съдържание. За съда липсва задължение да обсъжда твърдени, но непредставени от страните документи, които нямат характер на доказателства по делото. При направената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК ВАС намира, че решението съответства на приложимото материално право.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото липсва възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На 42 - ри механизиран батальон - военно формирование 52 590 - гр. Я. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2/03.01.2019 г. по адм. дело №249/2018 г. на Административен съд - Ямбол.

ОСЪЖДА М.М, с адрес в [населено място],[адрес], да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на 42 - ри механизиран батальон - военно формирование 52 590 - гр. Я..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.