Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител юрисконсулт М.А, против решение №1257 от 26.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6253/2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което по жалба на Г.Ц е отменена негова заповед № 2386 от 02.05.2018 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на материалния закон и постановяването му при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на НАП за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - Г.Ц в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.. Я, оспорва касационната жалба и моли като неоснователна да бъде отхвърлена, а решението на съда да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на контрол пред АССГ е цитираната по-горе заповед на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.) поради съкращаване на длъжността е прекратено служебното правоотношение на Г.Ц за длъжност "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол", ТД на НАП - София.

След като е обсъдил събраните по...