Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Н, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение №3/05.01.2019 г. по адм. дело №241/2018 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Л -2671/15.06.2018 г. на впд Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален представител, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, навежда доводи и за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба - Главният директор на ГДИН, чрез процесуален представител, в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с оспорената заповед, издадена на основание чл. 13, ал. 2, т. 9 пр. второ и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) във връзка с чл. 194, ал. 2 т. 4; чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закон за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на младши инспектор Д.Н - надзирател II степен в затвора гр. Л. и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата...