Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ДКЦ 1 - Лом” ЕООД представлявано от управителя д-р Ч.А чрез адв. М.Р – Адвокатска колегия гр. Р. против Решение № 439 от 13.09.2018 год. постановено по адм. дело № 392/2018 год. на Административен съд - Монтана. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт.

Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Монтана, чрез юрисконсулт Е.И, поддържа писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административния съд Монтана е заповед за налагане на санкции № 12/29-04-191/06.07.2018 год. издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса – Монтана (РЗОК – Монтана), с която на касационния жалбоподател е наложена санкция - прекратяване на договора частично на основание чл. 410, ал. 1, предл. 1, буква „а” от Националния рамков договор 2018 год. за медицинските дейности ( НРД 2018 год. за МД ), по отношение на д-р И.Е специалист „Кардиология” по пакет „Кардиология“ изпълнител от състава на „ДКЦ-1-Лом“ ЕООД гр. Л. по договор № 120076/16.05.2018 год. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването...