Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 223 от 24.07.2018 г., постановено по адм. дело № 21/2018 г. по описа на Административния съд – С. З.

Първата касационна жалба, подадена от С.И, чрез адв. С.С, е против решението в частта му, в която исковата му претенция е отхвърлена в пълния й размер. Посочено е, че размерът на присъденото обезщетение не е определен правилно.

Ответната страна по тази касационна жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва касационната жалба на Иванов.

Втората касационна жалба е подадена от ГДИН, чрез процесуален представител юрисконсулт С.Т, против решението в осъдителната му част. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по тази касационна жалба – С.И, чрез адв. С.С, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност и на двете касационни жалби. Решението е правилно и не са налице касационни отменителни основания. Административният съд е събрал нужните доказателства, от които се доказват фактите, относно неосигуряването на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, в които е пребивавал ищецът, са или с недостатъчна свободна жилищна площ, в тях не са били налице достатъчно светлина и въздух, не е било осигурено постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, задържаните лица не са ползвали пълноценно от правото на къпане и на свиждане, неосигуряване на един час престой на открито на ден, не са били снабдени със самостоятелен санитарен възел и течаща вода и същите са били заключвани. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и...