Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от К.П с адрес в [населено място ] чрез процесуален представител адвокат Б.М срещу решение № 2189 от 26.10.2018г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1432/2018г.

С него се отменя експертно решение № 0078 от 5.02.2018г. на НЕЛК - София, специализиран състав по ортопедични болести, с което е отменено като незаконосъобразно решение на ТЕЛК при УМБАЛ "П"ООД е дадена частична експертиза/трудова препоръка/ относно възможността за заемане на предложената за трудоустроени лица длъжност и изпълнение на възложената работа от страна на освидетелстваното лице, като незаконосъобразно и е изпратена преписката на НЕЛК София, специализиран състав по ортопедични болести за ново произнасяне по същество съгласно указанията на съда.

Поддържа се в касационната жалба, че[Фирма 1] няма качество на работодател и поради това няма правен интерес да иска произнасяне от ТЕЛК, поради което правилно административното производство е прекратено, а решението на съда в обратен смисъл е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Ответникът,[Фирма 1] с адрес на управление в гр. П., представляван от управителя и процесуален представител адвокат Дермеджиев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид в отговор и писмена защита.

Ответникът, НЕЛК София не се представлява и не взема становище по жалбата.

Ответникът, Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД не се представлява и не взема становище по жалбата.

Ответникът, Агенция за хора с увреждания не се представлява и не взема становище по жалбата.

Ответникът, РД Социално подпомагане Пловдив не се представалява и не взема становище по жалбата.

Ответникът, ТП на НОИ Пловдив не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на [Фирма 1] със седалище и адрес на управление в гр. П. срещу експертно решение на НЕЛК № 0078 от 5.02.2018г., специализиран състав по оптопедични болести. С това решение е отменено решение на ТЕЛК, с което по искане на[Фирма 1] е дадена частична експертиза относно възможността за заемане на предложена за трудоустроени лица длъжност и изпълнение на възложената работа от страна на освидетелстваното лице. При безспорна фактическа обстановка между страните, е прието за установено, че на 10.09.2003 г. е настъпила трудова злополука в предприятието на[Фирма 1] с всички произтичащи законни последици включително и искове за обезщетение по чл. 200 КТ за претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудовата злополука, предявени от Пашова срещу[Фирма 1].Уено е, че Пашова е била освидетелствана когато е била в трудови правоотношения с[Фирма 1]. Предвид установеното от фактическа страна е прието от съда, че има правен интерес за[Фирма 1] да инициира производство по чл. 3 от Наредба за трудоустрояването.

Прието е също така, че[Фирма 1] има правен интерес и като заинтересовано лице по чл. 112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), като правният му интерес е обусловен от исковите производства заведени срещу него за обезщетения от трудова злополука на освидителствано лице, тъй като възможността за заемане на предложената му длъжност за трудоустроени лица може да се доказва в гражданския процес с всички доказателствени средства и е факт от съществено значение за решаване на правните спорове в исковите процеси.

При тези съображения е отменено решението на НЕЛК, което приема за недопустимо производството пред ТЕЛК и върнал преписката за ново произнасяне по съществото на спора от НЕЛК. Решението е правилно.

Установено е, че по искане на[Фирма 1] до ТЕЛК с решение № 4371 от 4.10.2017г. ТЕЛК трети състав към УМБАЛ Пловдив АД се е произнесла, като е отчела освидетелстването с решение на ТЕЛК № 1711 от 20.05.2004г. на К.П намаление на работоспособността на 75.48% ТР в резултат на трудова злополука, отчетена е приложената медицинска документация и е постановено решение, с което ТЕЛК счита, че работата като "окачествител" в[Фирма 1] е подходяща за здравословното състояние на лицето.

Това решение е предмет на жалба пред НЕЛК, която приема, че лицето е работило по трудов договор с работодателя осигурител [Фирма 1] от 17.07.2003г. като "настройчик преса" и на 10.09.2003г. е претърпяло трудова злополука, като трудовите правоотношения са прекратени след 20.05.2004 г. Предвид това [Фирма 1] не притежава качеството на работодател и няма правен интерес да инициира производство по чл. 3 от НТ. При липса на интерес производството пред ТЕЛК е недопустимо, поради което решението на ТЕЛК е отменено и процедурата прекратена.

Правилно съдът е приел от правна страна наличието на правен интерес за[Фирма 1] да инициира производство по чл. 3 от НТ пред ТЕЛК. Доказателствата за заведени искови производства за обезщетение по чл. 200 КТ, основанието на които искове е претърпяната трудова злополука и възможността за заемане на длъжност за трудоустроени лица, която длъжност освидетелствата е отказала да заеме, обуславя правният интерес на работодателя[Фирма 1] към момента на трудовата злополука да установи факти от съществено значение за него. Тези факти, свързани с предложената от него длъжност на освидителестваната, дали тя е била подходяща за заемане, отказа от нейна страна да я заеме и с това допринесла ли е за настъпване на неблагоприятния имуществен и неимуществен резултат, е фактическото основание на предявените искове.

Ето защо експертизата относно трудостроустрояването и адекватността на предложената длъжност е в компетентността на ТЕЛК и няма пречка да бъде издадено решение с такъв предмет, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение.

При тези фактически и правни съображения решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника [Фирма 1] се дължат разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, които касаторката следва да бъде осъдена да заплати.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ ВСИЛА решение № 2189 от 26.10.2018г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1432/2018г.

ОСЪЖДА К.П с [ЕГН] с адрес в [населено място ], [адрес] да заплати в полза на [Фирма 1] със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "Шумен", № 2, представлявано от управителя Г. С. Р, сумата от 600/шестотин/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.