Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Т.С, Л.С и И.Й от [населено място], подадена чрез адвокат Д.И, против Решение № 2007/25.10.2018 г., постановено по административно дело № 128/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед № Г-330/07.11.2017 г. на Заместник – кмета на О. В.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, като се оспорват възприетите от съда правни изводи по приложение при относимите норми от ЗУТ, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това.

Ответната страна – Заместник – кмета на О. В, посредством писмен отговор, депозиран от процедуален представител, оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на общината.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е Заповед № Г-330/07.11.2017 г., издадена от Заместник – кмета на О. В, с която е постановен отказ да одобряване на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ III-942 „за жил. стр.“, кв. 315, ул. „Беласица“ № 11А и улична регулация от о. т. 972 до о. т. 973 по плана на 9-ти м. р. на гр. В., представляващ изменение на ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-35/30.03.1993 г. на Кмета...