Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Инициативен комитет за местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. В. чрез Ю.Ч /наричан за краткост по-долу Инициативния комитет/ против решение № 1955 от 18.10.2018г., постановено по адм. д.№ 844/2018т. от Административния съд – Варна.
С обжалваното решение е отхвърлено искането от Инициативен комитет за провеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна чрез подписка, с представляващ Ю.Ч и Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията с представляващ Ю.Ч, да бъде осъден главния директор на главна дирекция „ГРАО“ при МРРБ да осигури възможност за регистриране на искания за издаване на актове в Териториално звено „ГРАО“-Варна.
В касационната жалба се твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение като сочените основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обявяване недопустимостта на обжалваното решение или отмяната му като неправилно. Претендират се разноски.
Ответникът – главният директор на главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в МРРБ, оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище.
Ответникът – Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията не изразява становище по касационната жалба.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й приема следното:
Административният съд е приел, че е сезиран с искова молба от Инициативния комтет и СОПА, представлявани от Ю.Ч, с искане за осъждането на главния директор на ГД“ГРАО“ при МРРБ, да осигури възможност за регистриране на искания за издаване на актове в териториалното звено „ГРАО“-Варна.
Съдът е приел, че искът е допустим като за това били...