Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Димчева, против решение № 180 от 08.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1515/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № 251з-1290 от 27.03.2020 г. за определяне на работно място на разследващ полицай Г.К в Полицейски участък (ПУ) - Обзор към Районно управление (РУ) Несебър.
В касационната жалба са развити доводи, че постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че съдът е извел правните си изводи изцяло върху приложението на ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), който не е приложим, тъй като служебното правоотношение с жалбоподателя Г.К се регулира от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). Твърди се, че с атакуваната заповед не се създава ново правоотношение, а се определя работен кабинет и фактическо изпълнение на служебните задължения на инспектор Казаков в рамките на заеманата от него длъжност. Територията на РУ - Несебър обхваща ПУ - Обзор и ПУ - Несебър, които са част от административната единица РУ - Несебър, част от сектор "Разследване - РУ Несебър", част от отдел "Разследване" при ОДМВР - Бургас". Местонахождението на кабинета на разследващия полицай не определя неговата териториална компетентност, като оспорената заповед определя именно местонахождение на работния кабинет, което е мотивирано от служебна необходимост, т. е. издадената заповед е законосъобразна. По тези доводи се иска отмяна на съдебното решение и да бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Г.К. Не се претендират разноски.
Ответникът - Г.К не изразява становище по касационната жалба и не претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото с оглед соченото отменително основание и сам извърши проверка на основание чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първоинстанционния съд, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Бургас е заповед № 251з-1290 от 27.03.2020 г., издадена от директора на ОДМВР - Бургас, с която е определено работно място на жалбоподателя Г.К в Участък - Обзор към РУ - Несебър.
Съдът е обсъдил събраните и относими за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № УРИ 251з- 48 от 05.01.2018 г. на директора на ОДМВР -.Бургас жалбоподателят е преназначен на изпълнителска длъжност, като държавен служител, от длъжността "инспектор - разследващ полицай в РУ към отдел "Разследване" при ОДМВР, на изпълнителска длъжност "разследващ полицай в РУ на сектор "Разследване - РУ Несебър към отдел "Разследване при ОДМВР - Бургас". Посочената заповед е мотивирана с утвърждаване на щата на ОДМВР. Държавният служител е встъпил в тази длъжност на 17.01.2018 г. и се е запознал срещу подпис с типовата длъжностна характеристика за длъжността. Съдът е установил, че в цитираните актове не е определено конкретното населено място, в което жалбоподателят следва да изпълнява служебните си задължения, а територията на РУ - Несебър обхваща градовете Несебър, С. В и Обзор, к. к.“Слънчев бряг“, както и селата, включени в селищната система на О. Н.
Процесната заповед е издадена на основание изготвено от началника на РУ - Несебър предложение до директора на ОДМВР - Бургас, с което е предложена промяна на работното място на жалбоподателя. В предложението е посочено, че в РУ - Несебър работят 15 разследващи полицаи, от които 14 са с фактическо работно място в сградата на РУ - Несебър, а един разследващ полицай е с определено работно място в сградата на Участък – Обзор, като е необходимо на работещия в този участък разследващ полицай да бъде оказано съдействие за извършване на неотложни действия при по-голям обем от работа, както и да се обезпечи извършването на текущата работа, когато същият е в отпуск. Предложено е да бъде преместено работното място на още един служител, заемащ такава длъжност от РУ - Несебър, което да улесни работата в участъка и да увеличи нейната ефективност, като при обоснованата служебна необходимост е предложено работното място на жалбоподателя да бъде променено от сградата на РУ - Несебър в сградата на ПУ - Обзор. Предложението е възприето от административния орган и същият е издал оспорената заповед. Видно от текста на същата, заповедта е издадена на основание "чл. 43, ал. 4", без да е посочен нормативния акт, от който е този текст, както и на основание цитираното предложение, в което също липсва посочване на правно основание.
Други заповеди, указващи конкретно населено място, в което останалите разследващи полицаи следва да изпълняват служебните си задължения не са издавани.
При така установените факти, които не са спорни, съдът от правна страна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - директора на ОДМВР - Бургас, в качеството му на орган по назначаването, както и в писмена форма, но в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при несъобразяване с целта на закона.
Посочил е, че обжалваната заповед съществено изменя съществуващото между страните служебно правоотношение, тъй като мястото, където служителят изпълнява своите правомощия е съществен елемент от него. Промяната на мястото, където се помещава работния кабинет на конкретния служител е свързано с преодоляване на значително по-голямо разстояние, от населеното място, където той живее. В предложението на Началника на РУ, се обосновава наличие на служебна необходимост от осигуряване на още един служител, който трайно да работи в Участък - Обзор, но конкретната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както не е съобразена и с целта на закона. Това е така, тъй като жалбоподателят е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, с влязла в сила заповед за преназначаване му е определено работно място в сградата на РУ - Несебър, а съгласно чл. 81 от ЗДСл служебното правоотношение не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в закона. В заповедта липсва волеизявление от органа за преназначаване, а и не са налице основанията по чл. 82 и 82а от ЗДСл. Неотносима е и възможността за преместване в същата администрация поради служебна необходимост, доколкото чл. 83, ал. 1 от ЗДС изисква преместването да е свързано с изпълнение на "друга служба", т. е. различни служебни функции, каквато хипотеза в случая не е налице. Неприложими остават и възможните преназначавания по реда на чл. 164 – чл. 165 от ЗМВР, при липсата на каквито и да било правни и фактически позовавания на оспорената заповед с фактите, които са обективирани в тези норми.
В оспорената заповед липсва каквото и да е правно основание за издаването й, посочен е чл. 43, ал. 3, без да се сочи нормативен акт, което се приравнява на липса на правно основание, което препятства и възможността за обективна проверка за законосъобразност на административния акт. Не се констатират данни за заместване на отсъстващ служител, а мотивираната служебна необходимост може да бъде задоволена с института на командироването. Тези хипотези обаче са свързани с ограничен срок и необходимост от писмено съгласие на служителя. Посоченото обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, която нарушава и основни принципи на АПК - чл. 6 - принципа на съразмерност, тъй като се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане целта, за която се издава акта и принципа по чл. 13 от АПК за последователност и предвидимост при постановяване на административните актове, тъй като едностранно се променя съществено съдържанието на влязло в сила правоотношение, без публично огласяване на критериите, при които е избран точно този разследващ полицай да изпълнява задълженията си в участъка в гр. О., при наличие на общо 14 такива, позиционирани в РУ - Несебър.
По тези съображения съдът е постановил отмяна на оспорената заповед.
Така постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци.
Неточно е твърдението в касационната жалба, свързано с оспорване на изводите на съда, че с оспорената заповед не се създава ново служебно правоотношение. Никъде в мотивите си съдът не е изградил подобен извод. Напротив, съдът е приел, че става дума за изменение на служебното правоотношение като е обсъдил възможните хипотези за подобно изменение, в това число и във връзка със защитната теза на ответника, настоящ касатор, че със заповедта се определя само работен кабинет и място за фактическо изпълнение на служебните задължения на инспектор Казаков. Подобно твърдение, по същество е такова, че не се променя мястото на работа на служителя, тъй като ПУ - Обзор е част от структурата на РУ - Несебър и не са променени съществени елементи на служебното правоотношение. Правилно същото е отхвърлено от съда. Съдът коректно е установил фактите по спора и правилно е приел, че е налице промяна на мястото на работа. В подкрепа на този извод са представените писмени доказателства – заповед за преназначаване на служителя, както и данните, съдържащи се в предложението на началника на РУ - Несебър, от което става ясно, че разследващите полицаи са разпределени - 14 в сградата на РУ - Несебър и един в ПУ - Обзор, т. е. налице е разпределение на местоизпълнението на задълженията на разследващите полицаи от сектор "Разследване - РУ - Несебър, отдел „Разследване“ при ОДМВР – Бургас. За инспектор Казаков с последната заповед за преназначение е определено място на работа в РУ-Несебър (включващо и работно място в сградата на РУ-Несебър) и са неоснователни доводите в касационната жалба, че не е налице промяна на мястото на работа.
Правилен е изводът на съда, че в заповедта липсва посочване на правно основание, което препятства съдебния контрол и я прави и немотивирана. В заповедта е посочено "чл. 43, ал. 4" без цитиране на нормативен акт. Дори и да се допусне, че става дума за текст от ЗМВР, то нормата на чл. 43, ал. 4 определя общото правомощие на директорите на ОДМВР да издават заповеди в изпълнение на правомощията си по ал. 3 на същия текст, т. е. при осъществяване на общото и непосредственото ръководство, при управление на човешките ресурси, при координиране действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции и при представляване юридическото лице и при отчитане на дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар. Конкретното волеизявление обаче е немотивирано.
Правомощието на йерархичния ръководител да определи на служителя друго място на изпълнение на дейността може да се реализира при условията на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР - при командироване. Данни за възникнала служебна необходимост се съдържат в отправеното до ръководителя предложение, но същият следва да упражни правомощието си по реда и при условията, посочени в закона. В този смисъл са и дадените правни разрешения в ТР № 2 от 26.02.2014 г по т. дело № 2/2013 г. на ВАС, което не е изгубило актуалност.
Вярно е посоченото в касационната жалба, че съдът е извел част от изводите си, тълкувайки нормите на ЗДСл, който не е приложим, тъй като служебното правоотношение с жалбоподателя Г.К се регулира от ЗМВР - същият има качеството на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В резултат на липсата на посочено в заповедта правно основание, съдът е коментирал и неприложими правни хипотези, но посоченото не се е отразило на общия му краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед - издадена в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка, съдът е обсъдил и възможностите по чл. 164-165 от ЗМВР, а по отношение основанията за командироване и заместване е обсъдил общите текстове на ЗДСл, но посоченото не се е отразило на крайните му изводи. Административният орган не е посочил правно основание, като само може да се предполага, че става дума за акт за командироване по чл. 181а, ал. 1 ЗМВР. Налице са данни, сочещи на формирана воля да се разпореди промяна на мястото на работа при позоваване на функциите по управление на човешките ресурси и организиране дейността на дирекцията, но посоченото не е обективирано в законосъобразен акт, поради което съдът правилно е отменил оспорената заповед.
Настоящият състав споделя изводите на съда за допуснато при издаването на оспорения административен акт нарушение на принципите на чл. 6 и чл. 13 от АПК, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК мотивите не следва да бъдат преповтаряни.
По изложените съображения, постановеното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответната по касация страна не претендира разноски.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180 от 08.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1515/2020 г. на Административен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване.