Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Емона 02“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Д., [улица], представлявано от управителя П.П, подадена чрез процесуалния представител адв. Ц.П, срещу Решение № 4896/17.09.2020 г., постановено по адм. дело № 10266/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-2204-1302636-091-001/12.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с Решение № 1182/03.08.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. С. при ЦУ на НАП, с което са установени задължения за дружеството в размер на 33 630 лв. – главница и 8 577, 07 лв. лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по 5 броя фактури, издадени от „Захарна индустрия“ ЕООД, с предмет на доставките захар.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решаващият съд не е формирал свои собствени изводи, като е възприел изцяло констатациите на органите по приходите. Съдът не е обсъдил доказателствата по делото, като по този начин е достигнал до необосновани изводи относно това, че не са налице доказателства за реалния доставчик по процесните фактури. Моли за отмяна на оспорваното пред настоящата инстанция решение и за отмяна на ревизионния акт, с който му е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София, чрез юрк.. С, в открито заседание по делото оспорва...