Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите(КЗП), подадена чрез пълномощник, против решение № 350 от 19.01.2021 г. по адм. д. № 10410/2020 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негова заповед № 226 от 27.05.2020 г. по подадена от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД жалба. Според касатора решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че са налице фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Излага съображения, че след изтичане срока на договора, сключен между потребителя и търговеца, същият следва да се преобразува в безсрочен договор при същите условия, поради което дружеството не е имало основание да начислява по-високи такси на потребителя. Намира за погрешни изводите на съда, че договорът е подписан при промоционални условия, което обосновава липсата на основание за повишаване на цената на използваната услуга. С оглед изложеното счита за правилен извода на КЗП за осъществена от страна на търговеца агресивна нелоялна търговска практика. Иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Ответникът „Българска телекомуникационна компания“ (БТК) ЕАД, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Производството пред Комисията за защита на потребителите е започнало по жалба на потребител от 26.11.2019 г., в която се твърди, че БТК ЕАД не спазва ценовите условия по сключен договор за гласова и телевизионна услуга. Заведената жалба е съобщена на търговеца с писмо от 30.12.2019 г. и е указано на същия да представи доказателства, че потребителят е получил необходимата преддоговорна информация, както и екземпляр от сключения договор за услуга. В отговор на писмото от БТК ЕАД е представено становище и месечни сметки от 01.08.2019 г., 01.09.2019 г., 01.10.2019 г., 01.11.2019 г. и 01.12.2019 г. С последващо писмо отново е поискано от търговеца да представи сключения между него и потребителя договор. В отговор търговецът е депозирал становище, заедно с екземпляр от изискания договор. В становище се уточнява, че поради промяна на продуктовото портфолио на БТК ЕАД по отношение на фиксираната гласова услуга е налице преустановяване на предоставянето на тарифен план „Минимум“, поради което абонаментния план е променен на VIVAFIX S. Потребителят е уведомен за промяната на 17.07.2018 г. и същата е влязла в сила на 01.09.2018 г.
При тези данни административния орган е приел за безспорно установено, че между потребителя и дружеството е сключен 24-мессечен договор за фиксирана гласова услуга на абонаментен план „Минимум“ и телевизионна услуга на абонаментен план „Стандарт“. С изтичането на срока на договора размера на задълженията, съгласно получената от потребителя месечна сметка от 01.11.2019 г. е увеличен за услугата телевизия от 10, 80 лв. на 14, 80 лв. и 4, 80 лв. за допълнителен приемник, който до този момент е бил безплатен. При тези данни административният орган е приел, че търговецът не е представил документ от който да е видно, че абонаментния план за услугата телевизия е променен, както и не е представен договор, от който да е видно, че е налице основание за начисляване на задължения в завишен размер. След запознаване с документите по образуваната административна преписка КЗП взема решение, че е осъществена нелоялна агресивна търговска практика.
С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 226/27.05.2020 г. председателят на Комисията за защита на потребителите на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68з, предл. 4, във връзка с чл. 68и, т. 4 ЗЗП е забранил на БТК ЕАД прилагането на нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з, предл. 4, а именно чрез злоупотреба с влияние без наличие на правно основание да повишава размера на договорената месечна абонаментна такса за доставката на телевизионна услуга и чрез отправянето на претенции за заплащането да налага всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя, когато той желае да упражни правата си по договора и а продължи да изпълнява съвестно и точно своите задължения по него.
За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и във валидна форма, органът е спазил процедурата по издаването му, но е приложил неправилно материалния закон. Решението е неправилно.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила.
Изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на търговско поведение, сочещо на злоупотреба с влияние по смисъла на § 13, т. 30 от ДР на ЗЗП и отсъствие на нелоялна агресивна търговска практика по чл. 68з, пр. 4 ЗЗП чрез действия по чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, противоречи на доказателствата по делото и закона.
Видно от сключения между потребителя и дружеството договор на 02.10.2017 г., същият е подписан в условията на ОФЕРТА „Комбинирай и спести“ с включени Фиксирана гласова услуга „Minimum” и ТВ услуга „Standart”. Срокът на сключеният договор е 24 месеца като споразумението изтича на 02.10.2019 г. Към същия договор обаче не са приложени специалните условия на офертата, както и никъде не фигурират сумите на стандартния план и съответно на промоционалните условия. В сочената от дружеството сметка с № [номер] противно на твърдяното, услугата телевизия не е маркирана със знак „*“, освен това фактурата с цитирания номер не е от дата 01.11.2019 г., а от 01.09.2019 г.
Правилно административният орган е посочил, че от представените в рамките на проведеното административно производство доказателства, а в последствие и от представените пред съда такива липсва документ, които да обосноват правното основание за завишаване размера на месечните задължения на потребителя след изтичане срока на договора. Видно от сключеното между лицата споразумение, след изтичането на неговия срок, то същото автоматично продължава своето действие за неопределен срок при същите условия.
Административният орган двукратно е изискал от дружеството да представи договор по офертата „Комбинирай и спести“, въз основа на който са начислени по-високите месечни фактури. В изпълнение на указанията от БТК ЕАД е представен идентичен екземпляр на договора, който е представен и от засегнатия потребител. В него не са разписани нито промоционални условия, нито съответния размер на таксите без начислените отстъпки. След като в споразумението е уговорено, че същото продължава действието си при същите условия и след изтичането на срока, за който е сключено, и при липсата на изрично посочване на стандартен размер на промоционалните услуги, за потребителя не е налице възможност да се запознае с правилата, при които договорът би следвало да продължи своето действие и съответно да вземе обосновано решение дали да прекрати договорните си отношения с търговеца.
Нормата на чл. 68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. В съответствие с § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика, разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики - "заблуждаващите търговски практики" и "агресивните търговски практики", които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП, са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е определил като такива.
Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст, като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика – чл. 68з ЗЗП и чл. 8 от Директива 2005/29/ЕО.
Със специалната разпоредба на чл. 68и, т. 4 ЗЗП се определят факторите, които следва да се вземат предвид при извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние. Съгласно визирания от АО текст налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец се приемат като злоупотреба с влияние.
В конкретния случай повишаването на месечната сметка на потребителя не се основава на условията по сключения между лицата договор, поради което липсва правно основание за извършената едностранна промяна от страна на търговеца. Твърдението на дружеството, че лицето е уведомено за изтичането на промоционалните условия с поставен знак „*“(звездичка), не се подкрепя от представените доказателства. Следователно търговецът принуждава потребителя да заплати по-висока месечна такса, без да е налице такова договорено условие и без да е уведомил лицето за условията, при които договорните им отношения продължават след изтичане срока на сключеното споразумение.
С оглед изложеното правилни са изводите на административния орган, че по този начин се променя или е възможно да се промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на процесната търговска практика. Злоупотребявайки с влияние и без наличие на легално основание търговецът налага прекомерни извъндоговорни пречки по отношение на потребителя, който желае да упражнява правата си по сключения договор в съответствие с договорните условия.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна.
Предвид изяснената фактическа обстановка, на основание чл. 222, ал. 1 АПК съдът следва да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на БТК ЕАД като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в общ размер на 300 лв., (по 150 лв. за всяка съдебна инстанция) на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 350 от 19.01.2021 г. по адм. д. № 10410/2020 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 115И, срещу заповед № 226 от 27.05.2020 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК), седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 115И, да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр. С., пл. "Славейков" №4А, направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лева).
Решението е окончателно.