Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници“ - гр. С., чрез процесуалния му представител гл. юрк.. А, против решение № 218/13.01.2021 г., постановено по адм. д. № 5283/2020 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата незаконосъобразност и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество, чрез отхвърляне на исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.
Ответникът по касационната жалба – „Глобал транс лоджистикс“ ООД, със седалище гр. С., в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв.. А оспорва основателността й. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – София-град е осъдил Агенция „Митници“ – гр. С., да заплати на „Глобал транс лоджистикс“ ООД, сумата от 612, 06 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, изразени в пропуснати ползи от незаконосъобразен административен акт - Решение № 553/07.10.2008 г. на началника на Митница „А. С“, отменен по съответния ред, за периода от 30.07.2008 г. до 22.03.2011 г., от която сумата от 528, 42 лв. главница за периода от 30.07.2008 г. до 19.10.2010 г. и сумата от 83, 64 лв. главницата, за периода от 20.10.2010 г. до 22.03.2011 г. /периода, в който е задържана сумата от 1 921 лв. за депозит/ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 31.10.2011 г. до окончателното й заплащане. Присъдил е и разноските в производството по ЗОДОВ.
От фактическа страна, съдът от първата инстанция установил, че с ЕАД № 08BG005102Н0032182 от 28.05.2008 г. „Глобал транс лоджистикс“ ООД, е осъществил внос на стоки от Турция. По декларацията е извършена митническа проверка, за която от митнически служители при отдел „МРР“ – митница „А. С“ е съставен протокол № 316/28.05.2008 г. за проверка на стоките по смисъла на чл. 152 в съответствие с чл. 160 от ППЗМ. Изготвено е становище изх. № 233/29.05.2008 г. на отдел „Тарифна политика“ при митница „А. С“, в което е посочено, че след извършен преглед на представените документи и физически оглед на взетите мостри от стоката по процесното ЕАД, е установено, че митническата стойност на стоките е занижена, което възпрепятства прилагането на чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 и митническата стойност следва да се определи по заместващи методи, визирани в чл. 30, § 2 от Регламент 2913/92. В допълнение е отразено, че след направен анализ на представителна извадка от системата „Тримис“ е предложена нова митническа стойност на подробно описаните под съответните номера стоки на основание чл. 30, § 2, буква „в“ от Регламент 2913/92 ЕС.Уено е също, че за разрешаване на вдигането на стоките, с преводно нареждане от 30.05.2008 г., дружеството е внесло определения депозит от 1920, 06 лв. С молби, вх. № 2600-3699/29.07.2008 г. и с вх.№ 2600-3751/01.08.2008 г., „Глобал транс лоджистикс“ ООД е поискал от Началника на Митница „А. С“ да възстанови събраните депозити по всички 35 бр. ЕАД, /вкл. процесния/ като са изложили, че при вноса са представени необходимите документи, удостоверяващи стойността на стоките. С решение № 553 от 07.10.2008 г., началникът на митница „А. С“, е определена нова митническа стойност на част от внесените стоки в общ размер на 22 485, 00 лева и ДДС общо за доплащане в размер на 1920, 06 лева. Дружеството жалбоподател е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на определения ДДС за доплащане за съответните стоки като разлика за доплащане, както и дължимите лихви. Сумата за доплащане на ДДС по решението по вносовете изцяло съвпада с размера на събрания по него депозит. Това решение е оспорено пред АССГ, който с решение № 357/10.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1752/2009 г. по описа на съда, е отменено решение № 553 от 07.10.2008 г. на Началника на Митница „А. С“. Решението на АССГ е потвърдено с решение № 12160/19.10.2010 г., постановено по адм. д. № 6187/2010 г. по описа на ВАС, І отделение. С преводно нареждане от 22.03.2011 г., от страна на митническите органи е възстановен внесения депозит по Решение № 553/07.10.2008 г. на началника на митница „А. С“, както и на няколко други еднотипни решения на административния орган.
На основание чл. 78 от регламент № 2913/92 и чл. 80, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само, ако сумата на митническото задължение е заплатена или обезпечена. Безспорно е установено, че ищецът е избрал да внесе депозити в размера на публичните задължения за ДДС, определени в решенията.
При тази фактическа установеност съдът приел иска за основателен.
Съображенията за това са били, че са налице всички изискуеми предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.Аистративният съд приел за безспорно, че ако не е издадено отмененото като незаконосъобразно решение, на началника на Митница „А. С“, с което е определена по-високата стойност на стоките, а оттам и по-високия ДДС, съответно ако не е задържан за обезпечаване на всеки един от тях съответната сума, то дружеството би разполагало за посочения период от 30.07.2008 г. до 22.03.2011 г., със сумата от 1921, 00 лв. Административният съд уважил иска в пълния претендиран размер от 612, 06 лева, като уважил и искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е като неоснователни доводите на ответната страна за недопустимост на иска в тази част. Обосновал се е, че в случая не е налице кумулиране на лихва върху лихва, а е налице едно парично задължение, дължимо от ответника и което представлява главницата в настоящото производство и върху него се дължи лихва от датата на претенцията до окончателното заплащане на задължението. Направил извод, че размера на присъдената сума само е определен, като законна лихва, но по своята същност представлява обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразен акт на ответника.
Решението е правилно. Настоящият състав на ВАС напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Законосъобразно съдът е приел, че в настоящия случай се установяват по безспорен начин претендираните имуществени вреди за пропуснати ползи от отменено като незаконосъобразно Решение № 553/07.10.2008 г., издадено от началника на Митница „А. С“.
Ищецът претендира ответникът да му заплати законната лихва върху задържаната сума от 1920, 06 лв. за периода на внасяне на депозита – 30.07.2008 г. до влизане в сила на решението на ВАС – 19.10.2010 г., ведно с лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Правилно в обжалваното решение, е посочено, че са налице всички кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен, като незаконосъобразен административен акт, издадени в процес на упражняване на административна дейност.
Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество, което основава основателност на претенцията за обезщетение. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, в посочения размер от 1920, 06 лв. Това е така, тъй като за времето до постановяване на съдебните решения за отмяна на оспорвания акт внесената сума има характер на депозит и обезпечава едно публично държавно вземане и за тези суми митницата не дължи лихви. След като решенията на съда са влезли в сила е отпаднало законовото основание за задържането, както и характера й на депозит. Ответникът дължи незабавното им възстановяване, като в противен случай дължи обезщетение за всички вреди.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между отменените незаконосъобразни административни актове и вредите. За да освободи стоките си от Митница „А. С“ ищеца е обвързан със задължението да обезпечи бъдещи изискуеми вземания на държавата, като е избрал да стори това чрез внасяне на паричен депозит. Лишавайки се от сумата по наложеното обезпечение той получава внесената стока и има възможност да я реализира на пазара, за да предотврати евентуални по-големи загуби за себе си. Ако митническите органи не бяха издали незаконосъобразния акт, ищецът не би се лишил от собствените си средства и възможността да ги ползва в своя изгода. Следователно, действията на служителите на касатора, ответник в първата инстанция, обективиран в издадения акт – отменен впоследствие като незаконосъобразен, са единственият каузален фактор, който обуславя внасянето на обезпечението.
Налага се извода, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на решението на касатора, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди, с оглед спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.
По тези съображения решението на административния съд, като правилно следва да се потвърди.
При този изход на спора на ответника пред настоящата съдебна инстанция следва да се присъдят сторените разноски като се осъди касатора да заплати сумата от 300 лева, заплатена изцяло в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2021 г. – л. 26 от делото.
Водим от гореизложеното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/13.01.2021 г. по адм. дело № 5283/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – гр. С., ул. „Г.С.Р“ № 47 да заплати на „Глобал транс лоджистикс“ ООД, гр. С., бул. "К. А. Д" № 84, ет. 1, ап. 1, ЕИК[ЕИК], сумата от 300 лв., представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.