ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779

Гр. София, 18.02.2025г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. гр. д.№2083 по описа на ВКС за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корект стар“ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.Д.А. от САК, срещу решение №281/16.01.2024г. по в. гр. д.№19687/2022г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20048994 от 19.07.2022 г. по гр. д.№19687/2021г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от „КОРЕКТ СТАР“ ЕООД, ЕИК 813153897, срещу М. Г. С., ЕГН [ЕГН], М. Т. С., ЕГН [ЕГН], и Й. Ц. С., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 2877/08.05.2020 г., постановено по гр. д. № 7523/2019 г. на СГС, II-Б въззивен състав.

В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск се уважи.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.3 от ГПК, тъй като въззивното решение е явно неправилно.

Ответниците по касационната жалба М. С., М. С. и Й. С., чрез процесуалния си представител адв.П.З., са депозирали отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.По същество се изразява становище за нейната неоснователност.Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 2877/08.05.2020 г., постановено по гр. д. № 7523/2019 г. на СГС, II-Б въззивен състав, с което, след частична отмяна на решение № 487651 от 13.09.2018 г. по гр. д. № 62407/2012 г. на СРС, 119 състав, е допусната делба на съсобствен между страните имот, като са наведени доводи, че решението е нищожно, тъй като е абсолютно неразбираемо – от съдържанието му не става ясно кой е имотът, допуснат до делба.

По делото е представен и приет заверен препис от влязлото в сила на 23.02.2021 г. решение № 2877/08.05.2020г., постановено по гр. д. № 7523/2019 г. на СГС, II-Б въззивен състав, след частична отмяна на решение № 487651 от 13.09.2018 г. по гр. д. № 62407/2012 г. на СРС, 119 състав, е допусната делба между М. Г. С., ЕГН [ЕГН], М. Т. С., ЕГН [ЕГН], и Й. Ц. С., ЕГН [ЕГН]/като правоприемници на първоначалния ищец Й. Ц. С./ и „КОРЕКТ СТАР“ ЕООД, ЕИК 813153897, на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот ***-*** от квартал *** по действащия регулационен план на [населено място], в местността „Ц. ш. - *** километър“, формирани от 774.0 м2 от имот № ***, 694.00 м2 от имот № *** и 740.00 м2 от имот № *** по кадастрален план на [населено място], одобрен със заповед № 50-09-14/15.01. 1986година и заповед № 009-50-631 от 25.XI.1998 година, който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [община], област С. град по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед, издадена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 09.VI.2011 година под № РД-18-35, с адрес на поземления имот в [населено място], район „М.“, на [улица], с площ 3 161.00 м2, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план *** в квартал ***, парцел ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, *** и ***, при квоти: 1104/3150 идеални части за М. Г. С., ЕГН [ЕГН], 552/3150 идеални части за М. Т. С., ЕГН [ЕГН], 552/3150 идеални части за Й. Ц. С., ЕГН [ЕГН], и 942/3150 идеални части за „КОРЕКТ СТАР“ ЕООД.

Въззивният съд е приел, че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика и теория се приема че е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването – т. е. при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав.Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на добрите нрави.

Прието е, че е налице надлежно изявление на съдебния състав, постановил решението по допускане на делбата, прогласяване нищожността на което се иска – решението е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, в законен състав, в писмена форма и е подписано.Приети са за неоснователни доводите на въззивника – ищец, че волята на съда относно допуснатия до делба имот е абсолютно неразбираема и не можела да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. Допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива относно номера на УПИ, посочен като ***-*** вместо ***-*** подлежи на поправка по реда на чл. 247 ГПК, както се поддържа и от въззивника, а и по-долу в диспозитива е посочен правилно номерът на имота по предходен план. Допуснатият до делба имот е индивидуализиран и по действащите КККР с посочен идентификатор, площ, местонахождение, номер на имота по предходен план и съседи, като по този начин е ясно, че до делба се допуска целият имот, което следва и от посочените в диспозитива квоти на съсобствениците.Ако за въззивника е налице някаква неяснота, същият може да иска тълкуване на решението по реда на чл. 251 ГПК докато има правен интерес от това.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според решение №100 от 7.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2882/ 2018г., I г. о., което се споделя изцяло от настоящия състав, съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав или излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, или когато не е изразено в писмена форма или не е подписано, или когато волята на съда не може да бъде изведена, поради абсолютна неразбираемост.Последното предполага волята на съда да е неясна до такава степен, че и при тълкуване да не може да се установи какво точно постановява съдът.Когато иначе ясно формираната воля на съда в мотивите на решението за уважаване, съответно за отхвърляне на предявения иск е намерила неточно или непълно отразяване в диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, щом не се касае за грешка в правните изводи.

В настоящия случай се твърди, че решението на СГС, с което е допусната делба на недвижим имот, е нищожно, тъй като постановения от съда диспозитив е абсолютно неразбираем.Въззивният съд неправилно е посочил в разпоредителната част на решението, че процесният имот, представляващ УПИ№***-*** от кв.*** по действащия РП на [населено място], м-ст „Ц. ш. – *** километър“, формиран само от 774кв. м. от имот №***, 694кв. м. от имот №*** и 740кв. м. от имот №*** по КП от 1986г. - общо 2 208кв. м., а в действителност неговата площ е 3 150кв. м.

Според трайната съдебна практика на ВКС когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта – идентификатора на имота.Този начин на индивидуализация намира приложение и в делбеното производство /решение № 195/29.01.2018 г. по гр. д. № 5301/2016 г., I г. о. на ВКС/. Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план.

В случая въззивният съд е индивидуализирал допуснатия до делба недвижим имот по действащия РП и кадастрална карта.В диспозитива на решението е посочена действителната площ на имота – 3 161кв. м.Кои имоти по КП от 1986г. влизат в обхвата на УПИ№***-*** от кв.*** по действащия РП на [населено място], м-ст „Ц. ш. – *** километър“ не е част от необходимата индивидуализация на имота, който е предмет на делба.Евентуалната грешка на съда би могла да се отстрани по реда на чл.247 от ГПК, но тя не води до нищожност на постановения съдебен акт.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като същото не е очевидно неправилно.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Страните по настоящото производство са страни и по решение № 2877/08.05.2020 г., постановено по гр. д. № 7523/2019 г. на СГС, II-Б въззивен състав, с което е допусната делба на съсобствения им недвижим имот.Делбата е особено исково производство и задължителното другарство на всички съсобственици се основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение, постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи правни последици/арг. чл.75, ал.2 от ЗН/.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно“.Това правило е относимо при обективно съединяване на искове и не може да се приложи пряко в хипотезата на субективно съединяване на искове.

Когато една обща искова претенция е предявена от няколко ищци или срещу няколко ответници, какъвто е случаят с предявен иск за нищожност на решение, с което е допусната делба на недвижим имот, адвокатското възнаграждение е едно, а на за всеки от ответниците/в същия смисъл е определение № 77 от 24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. о./.

В процесния случай всеки един от ответниците по касация е сключил отделен договор за правна защита и съдействие.С оглед изложеното на същите следва да бъде присъдено едно възнаграждение.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №281/16.01.2024г. по в. гр. д.№19687/2022г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „КОРЕКТ СТАР“ ЕООД, ЕИК 813153897, да заплати на М. Г. С., ЕГН [ЕГН], М. Т. С., ЕГН [ЕГН], и Й. Ц. С., ЕГН [ЕГН], сумата от по 200/двеста/лв. за всеки, представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: