Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на С.Г и Д.С срещу Решение № 264 от 09 май 2019 г. на Министерски съвет на Р. Б, с което е оставена без уважение претенцията им, предявена с искане вх. № 20.00-4 от 5.02.2019 г. за изплащане на обезщетение за твърдени претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер общо 5 928, 55 лв. от прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 6 (отм.) от Правилник за издаване на българските лични документи. Сочи се, че Министерски съвет незаконосъобразно е приел, че липсва причинно-следствена връзка между действията на служителите в посолството в гр. Т. и претърпените вреди. Иска се отмяна на процесното решение. Претендират се разноски.

Ответникът – Министерски съвет на Р. Б, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Развива подробни съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, като издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалния и материалния закон, и целта му. Иска отхвърляне на оспорването.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, във вр. чл. 146 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е Решение № 264 от 09 май 2019 г. на Министерски съвет на Р. Б (МС на РБ), с което е оставена без уважение претенцията на С.Г и Д.С за изплащане на обезщетение за твърдени претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер общо 5 928, 55 лв. от прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 6 (отм.) от Правилник за издаване на българските лични документи.

С решение № 12757 от 16.10.2012 г. по адм. д. № 5983/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна алинея 6 на чл. 26 от Правилник за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. Цитираното решение е оставено в сила с решение № 3543 от 13.03.2013 г., по адм. д. № 429/2013 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. Според отменената разпоредбата на чл. 26. ал. 6 от Правилник за издаване на българските лични документи (ПИБЛД) „В дипломатическите и консулските представителства на Р. Б в чужбина, в които няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя, заявления за издаване на паспорт не се приемат." Жалбоподателите твърдят, че в резултат на прилагането от страна на администрацията на отменената незаконосъобразна разпоредба С.Г и Д.С са претърпели имуществени и неимуществени вреди. Жалбоподателите са български граждани, които от август 2007 година живеят в гр. Т., Япония, а на 30 август 2011 г. в гр. Т. им се ражда син - А.Г, който, съгласно разпоредбите на българското законодателство, също е български гражданин по рождение. С писмо изх. № 11ПР-1564 от 19 декември 2011 г. от директора на дирекция „Консулски отношения“ на Министерство на външните работи на А.Г е бил издаден временен паспорт с валидност до 14 декември 2012 г. и е посочено, че няма правна пречка след изтичането на валидността на този паспорт да бъде издаден нов с валидност до 1 година от издаването. Също така е предоставена информация, че в графика на дирекция „Консулски отношения“ е заложено инсталиране на гишета за снемане на биометрични данни в гр. Т. до средата на 2012 г. От данните от преписката е видно, че на 23 март 2012 г. е монтирано биометрично оборудване в българското посолство в гр. Т.. Твърдените от жалбоподателите вреди са от предприето пътуване до Р. Б, заедно с детето им, тогава на четири месечна възраст, за да могат да подадат заявление за издаване на паспорт на същото. Твърди се, че единствената цел на това пътуване е била именно подаването на документи за снабдяване на детето им с български паспорт. Представени по делото са доказателства за закупени самолетни билети и за извършени плащания. Видно от представените по делото разписка и детайлизирана справка за плащания, за самолетните билети С.Г и Д.С са заплатили сумата от 284 780 японски йени. Жалбоподателите също така твърдят, че освен свързаните с пътуването разходи до България са претърпели и неимуществени вреди в размер общо на 10 000 лв., изразяващи се в причинени притеснения, неудобства и тревоги, дължащи се на отказа за приемане на заявление за издаване на паспорт на детето им в консулството на Р. Б в Япония. Твърдят, че са преживели емоционален стрес и напрежение, дължащи се на наложилото се пътуване и същото е довело до нарушаване на нормалния ритъм на живот за тях и детето им. Освен личния стрес и неудобства, които са преживели, те са изпитали и тревоги и безпокойство във връзка с дългото и стресово пътуване, на което са били принудени да подложат четири месечното си дете. Дългият път и голямата часова разлика, както и промяната на климатичните условия вследствие на пътуването са се отразили неблагоприятно върху детето им, което е било неспокойно и напрегнато по време на престоя им в България.

Оспорваното решение на Министерски съвет е законосъобразно, мотивирано и е постановено съобразно материалните и процесуални норми. Решението е издадено от компетентен орган, след сезиране от жалбоподателите, на основание чл. 195, ал. 2 от АПК, при съобразяване на административното производство с Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по т. д. № 2/2015 г. Решението е обосновано, като са изследвани административните правоотношения, придобитите и погасени права и задължения, касаещи жалбоподателите, действията на компетентните административни органи от Министерството на външните работи, в частност посолството на Р. Б в гр. Т., Япония, произтичащи при и по повод действащата преди отмяната норма на чл. 26, ал. 2 от ПИБЛД. Наред с това е налице и специалната норма по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, на основание на която могат да се претендират вреди от отменен/обявен за нищожен нормативен акт, и в тази връзка нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК следва да се прилага в тесен смисъл, а не в този, произтичащ от Тълкувателно решение № 2/2016 г. При отмяна/обявяване на нищожност на нормативен акт се създава празнота, тъй като действащите норми са отменени/обявени за нищожни, което означава, че обществените отношения, предмет на съответния подзаконов нормативен акт, остават неуредени. Поради което административният орган с оглед правомощията си е длъжен да уреди отново тези отношения, за да няма нормативни празнини в уредбата на обществените отношения. Именно в това се състои задължението на административния орган по чл. 195, ал. 2 от АПК да уреди правните последици, но не и да „изземва“ функции на съдебните органи и да присъжда обезщетения. Правораздавателната компетентност не може да се прилага по аналогия и да се извежда от разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК. Така претендирани вредите не са настъпили от отменената като незаконосъобразна разпоредба на ПИБЛД. Действието на разпоредбата преди нейната отмяна не е възпрепятствала получаването на документ за самоличност - временен паспорт. Възможността да не се издаде постоянен паспорт, а временен произтича директно от Регламент (ЕО) 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите-членки и на Регламент №444/2009 г., с който се изменя Регламент (ЕО) 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. Съгласно чл. 1, §2а, изр. 2 от Регламент (ЕО) 2252/2004 „в случаите, в които е временно невъзможно да бъдат снети отпечатъци от който и да било от другите пръсти, те могат да издадат временен паспорт, чийто срок на валидност е 12 месеца или по-малко.” В случая е предвидено при пречки, независимо от какво естество да се издаде личен документ, държавата членка да издаде временен документ, което е и направено. Видно от приложеното към делото писмо на директора на Дирекция „Консулски отношения” е издаден временен паспорт със срок на валидност до 14.12.2012 г., като е посочено, че до средата на 2012 г. ще бъдат инсталирани гишета за снемане на биометрични данни.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗБЛД не се снемат биометрични данни - пръстови отпечатъци, на деца до 12-годишна възраст. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ПИБЛД заявлението за издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, ненавършили 14 години, се подава от техните родители, които подписват заявлението. В тази връзка отменената разпоредба на чл. 26, ал. 6 от ПИБЛД се е прилагала само за заявленията, при които е задължително снемането на биометрични данни, но не и за заявленията на деца до 12-годишна възраст. За тях се прилага реда по чл. 23, ал. 1 от ПИБЛД без снемане на биометрични данни. Поради изложеното няма как да са възникнали вреди от действие на процесната правна норма, която не е касаела пряко конкретния казус.

Съгласно чл. 39, т. 1 от ЗБЛД освен паспортите по чл. 38 се издават и следните заместващи ги документи: 1. временен паспорт - издава се от дипломатическите и консулските представителства на Р. Б на български граждани, които пребивават в чужбина и не притежават валидни документи за пътуване или за самоличност - със срок на валидност до 12 месеца, съобразен с необходимото време за завръщане в Р. Б, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи. Т.е. предвидена е възможността да се издаде временен паспорт и разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от ЗБЛД не е ограничила това право. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗБЛД българските граждани, притежаващи заместващи паспорта документи, могат да удостоверят самоличността си с тях в рамките на срока, за който са издадени, поради което жалбоподателите са имали напълно редовни документи за самоличност. Временния паспорт е напълно редовен и легитимен документ за удостоверяване на самоличността в рамките на срока, за който е издаден. В тази връзка действието на процесната разпоредба на чл. 26, ал. 6 до нейната отмяна не води до причиняване на претендираните вреди.

Претендираните вреди не произтичат пряко и непосредствено от действието на разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от ПИБЛД. Видно и от представеното писмо от постоянния секретар на Министерството на външните работи в посолството на Р. Б в Токио от 23.03.2012 г. е инсталирано биометрично оборудване и консулската служба е имала възможности за прием и обработка на заявления значително преди изтичането на валидността на временния паспорт на детето на жалбоподателите - срок на валидност 14.12.2012 г.

По изложените съображения, решението на Министерски съвет е законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г и Д.С срещу Решение № 264 от 09 май 2019 г. на Министерски съвет на Р. Б

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.