Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр. София, 07 март 2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря С. Т, като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 2321 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Прокуратурата на Р. Б (П.) срещу решение № 594/12.03.2018 г., постановено по гр. дело № 2856/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено решение № 1030/17.02.2017 г. по гр. дело № 10224/2015 г. на Софийския градски съд (СГС), жалбоподателят е осъден, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца К. С. М. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от 30.10.2013 г. по н. о.х. д. № С-380/2009 г. на СГС, ведно със законната лихва от 29.06.2015 г. до окончателното плащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответникът по касационната жалба – ищецът К. С. М. в...