Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА
при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от съдиятаБ. М. по адм. дело № 8217/2021
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „ХМ Т. Ц. ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. П., срещу решение № 3782 от 10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 10200/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РА-30-289/03.09.2020 г. на главния архитект на Столична община и е осъдено дружеството да заплати разноски по делото.
В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за законосъобразност на процесната заповед. Според касатора първоинстанционният съд не е разгледал възможността за премахване на част от незаконния строеж, както и в хода на съдебното производство не е отговорено в съдебно-техническа експертиза на конкретно поставени към вещото лице въпроси. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото.
Ответникът – главен архитект на Столична община, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на „ХМ Тенис център“ срещу заповед № РА-30-289/03.09.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на Х. Р., в качеството му на управител на „ХМ Т. Ц. ЕООД, да премахне незаконен строеж „Спортно игрище с едноетажна постройка“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2837 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, стар № 2768, кв. Бояна по плана на гр. София. В мотивите на заповедта е посочено, че имотът е собственост на Р. Р., а строежът е извършен в периода месец юни – месец юли 2020 г. от Х. Р., в качеството му на управител на „ХМ тенис център“ ЕООД. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 2020-21/01.07.2020 г., съгласно който строежът представлява заравнен терен, насипан с трошен камък и валиран, като от всички страни на имота е изградена прозирна ограда върху бетонов цокъл, а в северната част на имота е изпълнена бетонова площадка, на която е изградена едноетажна постройка от две самостоятелни помещения – метална конструкция трайно захваната към площадката с външни ограждащи стени от термопанели и едноскатен покрив от термопанели. Административният орган е приел, че е налице строеж шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, изграден без разрешение за строеж. С договор за наем от 12.06.2020 г. жалбоподателят се легитимира като наемател на имот с идентификатор 68134.1943.2837. В хода на първоинстанционното производство са допуснати и приети първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, от които се установява, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, същият е от шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, и за него няма издадени строителни книжа. Установено е от вещите лица, че съгласно действащият подробен устройствен план /ПУП/ процесният имот попада в УПИ II – гробищен парк, ритуална зала, храм, обслужващи сгради и урнови стени, кв. 1, а по Общия устройствен план /ОУП/ на гр. София попада в зона „Тгп“ – терени за гробищни паркове, както и че с оглед на установените характеристики на строежа и негово предназначение той представлява открит спортен обект. Констатирано е, че строежът на откритата спортна площадка е започнал през 2019 г., а на едноетажната постройка през 2020 г.
За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от административния съд, предвид характеристиките и предназначението на процесния обект, че същият представлява открит спортен обект по смисъла на § 5, т. 68 от ДР на ЗУТ и не може да се приеме, че е преместваем обект, както и че изградените постройки също представляват строеж. Според административния съд сглобяемата конструкция не прави непременно обекта преместваем, като конструкцията на постройката не е въведена от законодателя като елемент, който я определя като строеж или не, т. е. изпълнение чрез сглобяема конструкция не определя непременно преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, като с такава конструкция могат да бъдат и строежи, които не са с предназначението на обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ /например гаражи, постройки на допълващото застрояване/. Прието е от първоинстанционния съд също така, че предвид датата на започване на строежа - през 2019 г., се явяват неприложими разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. С оглед техническите характеристики на обект „Спортно игрище с едноетажна постройка”, съдът е обосновал извод, че се касае за строеж, за който не са налице изискуемите строителни книжа, поради което законосъобразно е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Правилно административният съд приема, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Оспорената заповед е издадена от главния архитект на Столична община в съответствие с предоставените му правомощия, на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, със заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община, изменена и допълнена със заповед № СОА19-РД09-934/01.07.2019 г. /т. 1.47/, които заповеди са приложени по делото като част от административната преписка, като в тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора за непредставяне по делото на писмени доказателства за упълномощаване на главния архитект на Столична община.
Правилен е и извода на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че процесният обект „Спортно игрище с едноетажна постройка“ представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, шеста категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, който е изграден без необходимото разрешение за строеж и като такъв представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Неоснователно се явява възражението на касатора, че част от процесния строеж – изградените постройки, представляват преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. В тази връзка правилно съдът приема, позовавайки се на заключенията на вещите лица по приетите по делото първоначална и повторна съдебно-технически експертиза, че процесните постройки представляват строеж, както и че сглобяемата конструкция, от която са изградени, не ги прави непременно преместваем обект. Видно от заключенията и на двете вещи лица процесните постройки са изпълнени от метални носещи конструкции, трайно захванати към бетонова настилка /площадка/, затворени със стенни и покривни термопанели, като при евентуално отделяне от повърхността, това не може да стане чрез разглобяване и възможност те да бъдат сглобени и ползвани на друго място със същото предназначение, каквото е изискването на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ по отношение на преместваемите обекти.
Както и правилно е приел административният съд, предвид характеристиките и предназначението на процесния обект, установени от административния орган и потвърдени от заключенията на вещите лица по приетите две съдебно-технически експертизи, същият представлява открит спортен обект по смисъла на § 5, т. 68, б. „а“ от ЗУТ, който не може да се приеме, че е преместваем обект. Цитираната разпоредба определя като „открити обекти за спортни дейности - терени /площадки/ и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други. От приетото по делото доказателства се установява също така, че съгласно действащият ПУП имот с идентификатор 68134.1943.2837 попада в УПИ II – гробищен парк, ритуална зала, храм, обслужващи сгради и урнови стени, кв. 1, като на място не е реализирано това отреждане. Разпоредбата на чл. 55 от ЗУТ предвижда, че до реализирането на подробния устройствен план поземлените имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 и други подобни открити обекти въз основа на разрешение за строеж, съответно разрешение за поставяне, при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет. В съответствие с чл. 147, ал. 1, т. 10 от ЗУТ за строежите по чл. 55 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква издаване на разрешение за строеж. При съобразяване на цитираните разпоредби и доколкото процесният обект представлява открит спортен обект, то безспорно за неговото изграждане е било необходимо издаването на разрешение за строеж, каквото в конкретния случай липсва, като по това обстоятелство страните и не спорят. В тази връзка обоснован и правилен е извода на съда, че с оглед техническите характеристики на процесния обект се касае за строеж, за който не са налице изискуеми строителни книжа, поради което законосъобразно е разпоредено премахването му.
Правилно първоинстанционният съд приема също така, че по отношение на процесния строеж, доколкото по делото не се оспорва от страните изграждането му в периода 2019 г. – 2020 г., са неприложими и разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите първоначална и повторна съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3782 от 10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 10200/2020 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА „ХМ Тенис център“ ЕООД, представлявано от управителя Х. Р., с ЕИК[ЕИК], да заплати на Столична община сума в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева
/п/ Бранимира Митушева