Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Черноморски район срещу решение № 440/15.12.2020г. по адм. д. № 358/2020г. по описа на Административен съд гр. В.. Със съдебното решение е отменена т. 10.2 от приложение към Разрешително № 2161 0086/23.07.2020г. за водовземане от минерални води чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район гр. В..
Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Изтъква, че на титуляра на разрешителното е вменено да изготви за негова сметка балнеологична оценка на водата от минералния водоизточник, на основание чл. 168, ал. 1, т. 11 от Наредба №1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, § 78 ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на посочената Наредба №1, и чл. 75, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) и Заповед №РД-147 от 19.02.2014г / № РД-01-22 от 5.02.2014 г. на Министъра на околната среда и водите и на Министъра на здравеопазването. Моли да се отмени съдебното решение.
Ответникът - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Административен съд гр. В. е установил от фактическа страна, че „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е поискало от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район да му бъде издадено разрешително за водовземане от минерална вода, изключителна държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения от находище №100 от списъка към Приложение №2 към чл. 14 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), район „С. Б. сондаж ВН-45 АЕЦ „Козлодуй, като към заявлението са били приложени необходимите документи. Издадено е Разрешително за водовземане от минерални води чрез съществуващи водовземни съоръжения №2161 0086/23.07.2020г., за „всички други цели“ /балнеолечение, реакриация и спорт, спа и лечебни процедури, външни и вътрешни басейни/, което ще се осъществява от Сондаж ВН-45, находище №100 от Приложение 2 към чл. 14 т. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), район С. Б. Неразделна част от разрешителното е Приложение за условията, при които то ще се ползва, като в т. 10.2 като условие за обявяване на състава на минералните води, съгласно издадените от Министъра на здравеопазването сертификат или балнеологична оценка е вменено задължение на ползващия разрешителното да изготви балнеологична оценка на водата от минералния източник, предвидена за ползване на спа процедури и за профилактични цели, съгласно изискванията на Наредба №14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите/обн. бр. 79/1987г./. Друго правно основание не е посочено.
Съдът е счел оспорването за основателно, като се е мотивирал, че макар и издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и мотивирано, разрешителното в оспорената му част противоречи на материалния закон. Съдът е изложил съображения, че описаното в т. 10.2 от Приложението условие за ползване на минерални води не почива на законово основание, тъй като посочената Наредба №14/1987г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите не съдържа правила за извършване на балнеологични оценки. От друга страна, съгласно чл. 75 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), чл. 155а ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) и чл. 86 ал. 1 и ал. 3 от Наредба №1/2007г. компетентен да издава балнеологични оценки за минерални води е Министърът на здравеопазването. Самата процедура за издаване на такива оценки би следвало да е разписана в Наредба по чл. 77 ал. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), но тъй като такава не е издадена, съгласно § 78 от Наредба за изменение на Наредба №1/2007г./бр. 102 от 2016г./, до издаването й редът и изискванията за вземане и доставка на водни проби за оценка на качеството на минерални води във връзка с издаването на сертификат или балнеологична оценка се извършват съгласно Заповед №РД-147 от 19.02.2014г / № РД-01-22 от 5.02.2014 г. на Министъра на околната среда и водите и на Министъра на здравеопазването. Съдът е счел, че не следва да прилага посочената заповед, тъй като тя не съответства на материалния закон.
Решението е допустимо. Касаторът не сочи никакви конкретни основания за недопустимост на решението и касационната инстанция при служебната си проверка не констатира такива. Решението е и правилно като краен резултат. Същото е постановено след надлежно установяване на фактическата обстановка, като въз основа на правилно констатираните факти са формирани съответстващи на материалния закон изводи.
Административният съд е обсъдил подробно приложението на нормите на Наредба №14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите/обн. бр. 79/1987г./., чл. 75 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), чл. 155а ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) и чл. 86 ал. 1 и ал. 3 от Наредба №1/2007г., чл. 77 ал. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), § 78 от Наредба за изменение на Наредба №1/2007г./бр. 102 от 2016г./, като изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция.
Съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), за ползването на минерални води за питейни, хигиенни, лечебни, профилактични, рехабилитационни и спортно-рекреационни цели министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице издава балнеологична оценка при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 77, т. 1. Балнеологичната оценка удостоверява състава и свойствата на минералната вода от конкретно водовземно съоръжение на находище на минерална вода, целите и начина на нейното приложение. Разпоредбата на ал. 4 от същия текст предвижда, че балнеологичната оценка по ал. 3 се издава по предложение на директора на съответната басейнова дирекция или кмета на общината, управляващ/стопанисващ минералните води от съответното находище на минерална вода. Към предложението се прилага изготвено резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни характеристики на водовземното съоръжение.
Балнеологичната оценка по ал. 3 се изготвя въз основа на редица анализи и заключения от проведени проучвания, валидна е за определен срок и подлежи на самостоятелно обжалване, т. е. е административен акт, който явно не може да бъде издаден от титуляра на разрешителното.
В оспорената т. 10.2 от Приложението към разрешителното не е посочено, че разходите за изготвяне на балнеологична оценка са в тежест на титуляра, както касаторът твърди, а директно му е вменено задължение той да изготви балнеологичната оценка. Всъщност въпросните разходи нито са предмет на оспорената част от разрешителното, нито са предмет на съдебния спор. Същественото в случая e, че въведеното с оспорената точка 10.2 изискване противоречи на чл. 75, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), съгласно който компетентен да издава балнеологични оценки за минерални води е Министърът на здравеопазването. Освен това, вмененото в т. 10.2 от приложението към разрешителното задължение е обосновано с изискванията на Наредба №14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите, в която наредба обаче няма предвидено нито задължение, нито ред за титулярите на разрешително на водоползване да извършват балнеологични оценки. Липсата на конкретно законово основание за вмененото на титуляра задължение и предвидената в закона компетентност за издаване на балнеологични оценки е достатъчно основание за отмяната на тази част от разрешителното.
Следователно, като е отменил оспорената част от разрешителното за водоползване, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 24 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ).
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 440/15.12.2020г. по адм. д. № 358/2020г. по описа на Административен съд гр. В..
ОСЪЖДА Басейнова дирекция Черноморски район да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД съдебни разноски в размер на 100 лв. Решението не подлежи на обжалване.