Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на културата, действащ чрез гл. юрк. Й.Н, против решение № 1797/29.12.2020 г. по адм. дело № 717/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено становище № 33-НН-354/07.11.2019 г., издадено от министъра на културата, в което е обективиран отказ за съгласуване на инвестиционно намерение по реда на чл. 150 от ЗУТ за изготвяне на комплексен инвестиционен проект за Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и Технически проект за строеж: „Складова база с шоурум и административна част“ в ПИ с идентификатор 57491.508.12 и ПИ с идентификатор 57491.508.13 по КК на гр. П., представляващи УПИ XIII-21162 и УПИ XIV-21162, кв. 204 по плана на гр. П. и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението в срок от 1 месец от влизането му в сила. Присъдени са и направените в производството разноски. С касационната жалба, касаторът възразява, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да се отмени като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Содиком - БГ“ ЕООД, със седалище гр. П., в писмен отговор по касационната жалба, чрез процесуален представител адв. П.С оспорва нейната основателност по подробно изложени съображения, респ. поддържа първоинстанционното решение като правилно. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас,

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд е сезиран със спор за законосъобразността на становище № 33-НН-354/07.11.2019 г., на министъра на културата, в което е обективиран отказ за съгласуване на инвестиционно намерение по реда на чл. 150 от ЗУТ за изготвяне на комплексен инвестиционен проект за Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и Технически проект за строеж: „Складова база с шоурум и административна част“ в ПИ с идентификатор 57491.508.12 и ПИ с идентификатор 57491.508.13 по КК на гр. П., представляващи УПИ XIII-21162 и УПИ XIV-21162, кв. 204 по плана на гр. П..

С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил по жалба на „Содиком - БГ“ ЕООД становище № 33-НН-354/07.11.2019 г. на министъра на културата, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението в срок от 1 месец от влизането му в сила. За да постанови този резултат, административният съд е установил от фактическа страна следното: Античен и средновековен град У. А-Палеокастро, гр. П. е обявен за един от паметниците на културата в Бургаски окръг, включени в списък, обнародван в ДВ, бр. 35/1965 г. Със заповед № РД-19-334/12.04.1990 г. на министъра на културата и министъра на строителството, архитектурата и благоустройството са утвърдени граници и режими за опазване и ползване на територията и охранителната зона на античния град.

Установено от съда е, също, че с протокол от 11.09.2007 г. на комисия, назначена със заповед № РД-09-557/20.08.2007 г. на министъра на културата са прецизирани режимите за опазване и ползване на територията и охранителната зона на археологически паметник на културата „Античен град У. А-Палеокастро“, гр. П., определени със Заповед РД-19-334/12.04.1990 г. на министъра на културата и министъра на строителството, архитектурата и благоустройството. Запазени са границите на Античен град „У. А-Палеокастро“, гр. П., както и разделянето на територията му на две зони А и Б, като частично е променена границата между тези зони, като към зона А се включва територията на зона Б, югозападно от жп линията и източно от пътя Бургас – Несебър до пресичането им, в съответствие със съгласувания от НИПК проект за изменение на ОУП на О. П. В него тази територия е предвидена като устройствена зона със специфични ограничителни правила и норми на застрояване и усвояване (Жм). Комисията е определила и режимите за опазване на паметника на културата за зона „А“ и за зона „Б“. Протоколът от 11.09.2007 г. на комисията е одобрен от Министъра на културата. Констатирано е по–нататък по делото, че на заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията, проведено на 03.04.2019 г. е разгледано подадено от жалбоподателя заявление за допускане на процедура за комплексен инвестиционен проект по чл. 150 от ЗУТ за ПУП – ПЗР и технически проект за обект: „Складова база с шоурум и административна част“ в УПИ XIII-21162 (ПИ 57491.508.12) и УПИ XIV-21162 (ПИ 57491.508.13 по КК на гр. П.) в кв. 204 по плана на гр. П.. Съгласно взетото решение на Общински експертен съвет по устройство на територията, ПИ 57491.508.12 и ПИ 57491.508.13 по КК на гр. П. попадат в зона „Б“ на античен град „У. А-Палеокастро“, поради което и на основание чл. 80, ал. 3 от ЗКН, преди разглеждане на намерението в О. П, то следва да се съгласува по реда на чл. 84 от ЗКН с Министъра на културата или от упълномощено лице. Със заявление вх. № 9400-5178 от 14.06.2019 г., подадено чрез директора на НИНКН (л. 34 и л. 67 от делото), „Содиком-БГ“ ЕООД е поискал от министъра на културата да съгласува инвестиционно намерение по реда на чл. 150 от ЗУТ за изготвяне на комплексен инвестиционен проект за Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и Технически проект за строеж: „Складова база с шоурум и административна част“ в ПИ с идентификатор 57491.508.12 и ПИ с идентификатор 57491.508.13 по КК на гр. П., представляващи УПИ XIII-21162 и УПИ XIV-21162, кв. 204 по плана на гр. П.. Към заявлениeто е приложена скица - извадка от действащия ПУП за УПИ XIII-21162 и УПИ XIV-21162, кв. 204 по плана на гр. П., схема - предложение за изменение на ПУП ПРЗ, скици издадени от СГКК - Бургас и искане виза по чл. 150 от ЗУТ, постъпило в О. П с вх. № ТСУ-627/21.03.2019 г. Констатирано е, че във връзка с подаденото от жалбоподателя заявление директорът на НИНКН е изготвил становище с изх. № 9400-5178/19.06.2019 г., в което е изразил мнение и е направил предложение до министъра на културата да не се съгласува внесеното инвестиционно намерение по реда на чл. 150 от ЗУТ и технически проект за строеж, тъй като УПИ XIII-21162 и УПИ XIV-21162, кв. 204 по плана на гр. П. попадат в зона „Б“ на недвижима културна ценност „Античен град У. А-Палеокастро“, гр. П., в която е налице забрана за промяна предназначението на земята и всякакви строителни, изкопни и насипни дейности, несвързани с археологическо проучване, съгласно действащите режими за опазване и ползване на територията и охранителната зона на археологическия паметник на културата „Античен град У. А-Палеокастро“.

Въз основа на това становище министърът на културата е постановил оспореният в настоящото производство отказ да съгласува инвестиционно намерение по реда на чл. 150 от ЗУТ. С цел установяване на фактите от съда по делото е извършена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвено. Въз основа на тези констатации, административният съд приел, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, поради противоречие с императивните изисквания на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН). Обосновал се е, че Протоколът от 11.09.2007 г., съставен от назначената комисия от министъра на културата и заключението на извършената СТЕ, в тяхната съвкупност водят до извода, че УПИ XIII-21162 и УПИ XIV-21162, кв. 204 по плана на гр. П. се намират към настоящия момент в зона „А“ на Античен град У. А-Палеокастро“, гр. П., която е урбанизирана и в която не действат посочените от административния орган режими и забрани, определени за зона „Б“. Приел е за безспорно, че в протокола от 11.09.2007 г. категорично е посочено, че в зона „А“ могат да бъдат осъществявани всички видове изкопни, насипни и други дейности при спазване на определени изисквания, свързани с предварително археологическо проучване на терена. От административния съд са изложени подробни мотиви, че отказът на министъра на културата не е съобразен с протокола от 11.09.2007 г., с който са прецизирани режимите за опазване и ползване на територията и охранителната зона на археологическия паметник на културата и с извършената от междуведомствената комисия частична промяна на границите на охранителните зони „А“ и „Б“, по силата на която част от територията на зона „Б”, в която се намират двата имота на жалбоподателя, е придадена към зона „А“, като промяната на границите между охранителните зони „А” и „Б” е извършена без да се променят границите на античния град. Посочил е, че протоколът на комисията е одобрен с резолюция на Министъра на културата и изпратен от директора на НИНКН с писмо изх. № 9290/26.09.2007 г. до Министерство на културата, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите и на всички заинтересовани организации за сведение и изпълнение по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 17 за определяне границите и режима за използване и опазване на недвижими паметници на културата извън населените места, като копие от протокола се съдържа и в съхранявания в НИНКН национален регистър на недвижимите културни ценности, видно от представено по делото писмо от директора на НИНКН. По тези съображения решаващият съд е отменил процесния административен акт на министъра на културата. Решението е правилно.

Настоящият касационен съдебен състав на ВАС напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като счита същите за обосновани и изведени въз основа на правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с приложимия процесуален и материален закон.

Възраженията на касаторът са неоснователни. Съдът е изложил конкретни съображения и достатъчно детайлно е посочил защо приема, че становището на министъра на културата да не съгласува инвестиционното намерение на „Содиком-БГ“ ЕООД с изложените в него мотиви, е незаконосъобразно.

Безспорно по делото е, съгласно експертното заключение, че процесните имоти УПИ XIII-21162 и УПИ XIV-21162, посредством настъпилата частична промяна на границите между двете зони попадат в строителните граници на гр. П. в частта от зона „Б“, която се придава към зона „А“. Обосновано съдът е приел, че в протокола от 11.09.2007 г. е посочено, че в зона „А“ могат да бъдат осъществявани всички видове изкопни, насипни и други дейности при спазване на определени изисквания, свързани с предварително археологическо проучване на терена. Въз основа на така установеното правилно съдът е приел, че отказът на министъра на културата не е съобразен с протокола от 11.09.2007 г., с който са прецизирани режимите за опазване и ползване на територията и охранителната зона на археологическия паметник на културата и с извършената от междуведомствената комисия частична промяна на границите на охранителните зони „А“ и „Б“, по силата на която част от територията на зона „Б”, в която се намират двата имота на жалбоподателя, е придадена към зона „А“. Изложеното в тази насока от съда в мотивите напълно се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ препраща към тях.

Въз основа на така приетото решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано, следва да се потвърди.

При този изход на спора разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Такива се следват на ответника, във връзка с направеното в отговора искане, но касационният състав намира, че то не е подкрепено с доказателства за направата на такива, поради което се приема за неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1797/29.12.2020 г. по адм. дело № 717/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.