Образувано е по касационни жалби на Изпълнителната агенция по лекарствата /ИАЛ/ гр. С. и Г.Т от гр. С., подадени чрез пълномощниците им срещу Решение № 5514 от 15.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1178/2020 г. от Административен съд София-град.
В касационната жалба на ИАЛ са развити съображения за неправилност на съдебния акт при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски.
К. Т обжалва решението на съда в отхвърлителната му част и посочва съображенията си за неправилна преценка на доказателствения материал, довела до погрешно установяване на фактическата обстановка, респ. неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяната на решението в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 50 337. 27 лв. до пълния размер на претендираната главница от 60 000 лв., както и в отхвърлителната част на претендираната лихва за забава за разликата от 12 528. 32 лв. до 14 933. 35 лв.
И двете страни претендират присъждане на понесените по делото разноски.
В писмен отговор Г.Т, чрез пълномощника си, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба на ИАЛ.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че съдът, в изпълнение на служебното начало в процеса, е събрал надлежни доказателства и правилно е установил правно-релевантните факти, въз основа на което е направил верни правни изводи. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Пред АССГ е депозирана искова молба от Г.Т, с която е предявил иск срещу ИАЛ гр. С., с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, за сумата от 62 000 лева, представляваща имуществена вреда под форма на претърпяна загуба, настъпила вследствие на отменен, по съответния ред, като незаконосъобразен акт - наказателно постановление № РД-И-040 от 15.08.2017 г., издадено от изпълнителен директор на ИАЛ; мораторна лихва за период от 15.08.2017 г. до датата на предявяване на иска – 03.02.2020 г.; законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2020 г., до окончателно изплащане на сумата и присъждане на разноски в исковото производство.
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Изпълнителната агенция по лекарствата да заплати на Г.Т сумата от 50 337. 27 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от отмененото Наказателно постановление № РД-И-040/15.08.2017 г., издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ в частта, с която са отнети в полза на държавата осем опаковки Sprycel tablets 100 mg х 30, заедно със законната лихва, считано от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлил иска за разликата до 60 000 лева, като недоказан; Осъдил е Изпълнителна агенция по лекарствата да заплати на Г.Т сумата 12 528. 32 лева лихва за периода от 15 август 2017 г. до 03 февруари 2020 г., като е отхвърлил иска за разликата до 14 933. 35 лв.; Осъдил е ИАЛ да заплати на ищеца сумата 3 615 лева разноски в исковото производство, съобразно с уважената част от иска, а Г.Т е осъдил да заплати на ИАЛ разноски по делото в размер на 100 лева.
За да постанови този резултат е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът му е основателен. По отношение на размера на вредите е приел, че само по отношение на лекарството Sprycel tablets 100 mg х 30 са представени годни доказателства за плащане. За останалите лекарства претенцията не е доказана с допустимите па ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства. Върху уважената част от иска - 50 337. 27 лв. съдът е присъдил мораторната лихва и разноските на ищеца.
Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съдът необосновано е приел, че са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата.
За да се реализира обективната, безвиновна, отговорност на държавата по реда на специалния закон следва с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства да се докаже наличието на предвидените в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ комулативно изискуеми предпоставки. Доказателствената тежест е на ищеца. Отсъствието на която и да е от тях прави иска неоснователен и води до отхвърлянето му.
Съдът от първата инстанция е приел наличието на отменен, по съответния ред, като незаконосъобразен акт, издаден от административен орган при упражняване на административната му дейност – НП № РД-И-040/15.08.2017 г., наличие на имуществена вреда и пряка причинна връзка между отменения акт и тази вреда.
Този извод на съда не кореспондира на доказателствата по делото.
При проведения контрол за законосъобразност, с Решение № 7006 от 18.11.2019 г., постановено по КНАХД № 10491/2019 г., Административният съд София-град е отменил обжалваното от Томов НП № РД-И-040/15.08.2017 г., издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ, с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 25 000 лв. за извършено нарушение по чл. 284, ал. 2, предл. 2, алт. 2 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА) /ЗЛПХМ/ и на осн. чл. 297 от с. з. са отнети в полза на държавата лекарствените продукти с неустановен произход, предмет на нарушението, а именно: Enbrel solution for injection, pre-filled syringe 50 mg - 5 опаковки и срок на годност м. юли 2017 г.; Humira solution for injection, pre-filled syringe 40 mg - 1 оп. и срок на годност м. декември 2017 г.; Sprycel tablets 100 mg х 30 - 8 оп. и срок на годност м. юни 2018 г.. Описаните лекарства са били задържани по-рано, на осн. чл. 41 вр. чл. 46, ал. 2 ЗАНН, и предадени за пазене на ИАЛ като веществени доказателства с констативен протокол от 13.07.2016 г., като Томов е бил задължен в срок до 18.07.2016 г. да представи документ за произхода им. На 27.02.2017 г. на Томов е съставен АУАН за извършване на нерегламентирана търговска дейност с лекарствени продукти, като иззетите лекарствени продукти са задържани като веществени доказателства на осн. чл. 41 ЗАНН, а на 15.08.2017 г. е издадено и наказателното постановление, с което на осн. чл. 297 ЗЛПХМ веществените доказателства, описани по-горе са отнети в полза на държавата.
Пред съда Г.Т е обжалвал НП № РД-И-040/15.08.2017 г. „изцяло“, но съдът се е произнесъл само по част от въведения предмет на делото, като е отменил обжалвания акт по отношение на наложеното административно наказание „глоба в размер на 25 000 лв. за извършено нарушение по чл. 284, ал. 2, предл. 2, алт. 2 от ЗЛПХМ“. В мотивите, както и в диспозитива на съдебния акт, съдът не е засегнал въпроса за наложената ПАМ - отнемане в полза на държавата на лекарствените средства с неустановен произход. От своя страна Г.Т не е поискал допълване на решението на съда в тази част и то е влязло в сила, като е породило правните последици по отношение на наложеното административно наказание „глоба в размер на 25 000 лв.“. Наказателното постановление също е влязло в сила в частта, с която на осн. чл. 297 от ЗЛПХМ лекарствените продукти с неустановен произход са отнети в полза на държавата.
След като не е налице първата от изискуемите предпоставки на приложимата правна норма отм. по съответния ред, като незаконосъобразен, акт на административния орган, то искът на Г.Т е неоснователен и като такъв е следвало да бъде отхвърлен от първоинстанционния съд. Като е приел иска за основателен и го е уважил частично, съдът от първата инстанция неправилно е приложил материалния закон. Решението в осъдителната му част ще следва да се отмени, а спорът – да се реши по същество като се отхвърли предявения от Томов иск, без да се обсъждат останалите доводи на касаторите по същество.
При този изход на правния спор решението на съда следва да се отмени и в частта, с която ИАЛ е осъдена да заплати на Г.Т лихва в размер на 12 528. 32 лв. за периода от 15.08.2017 г. до 03.02.2020 г., тъй като вземането за лихва е акцесорно и следва главното, както и в частта, с която ИАЛ е осъдена да заплати на Г.Т сумата от 3 615 лв. разноски по делото.
В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на ИАЛ за присъждане на понесените по делото разноски пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв.
Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5514 от 15.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1178/2020 г. от Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която Изпълнителната агенция по лекарствата, БУЛСТАТ [ЕИК] е осъдена да заплати на Г.Т, ЕГН [ЕГН] сумата от 50 337. 27 (петдесет хиляди триста тридесет и седем цяло и 27) лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № РД - И – 040 от 15.08.2017 г., издадено от Изпълнителен директор на ИАЛ, в частта, с която са отнети в полза на държавата осем опаковки Sprycel tablets 100 mg х 30, заедно със законната лихва, считано от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Т, ЕГН [ЕГН] иск срещу Изпълнителната агенция по лекарствата, БУЛСТАТ [ЕИК], с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ), с който претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № РД - И – 040 от 15.08.2017 г., издадено от Изпълнителен директор на ИАЛ, в частта, с която са отнети в полза на държавата осем опаковки Sprycel tablets 100 mg х 30, заедно със законната лихва, считано от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 5514 от 15.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1178/2020 г. от Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която Изпълнителната агенция по лекарствата, БУЛСТАТ [ЕИК] е осъдена да заплати на Г.Т, ЕГН [ЕГН] сумата от 12 528. 32 (дванадесет хиляди петстотин двадесет и осем цяло и 32) лева, лихва за периода 15 август 2017 г. до 03 февруари 2020 г.
ОТМЕНЯ Решение № 5514 от 15.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1178/2020 г. от Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която Изпълнителната агенция по лекарствата БУЛСТАТ [ЕИК] е осъдена да заплати на Г.Т, ЕГН [ЕГН] сумата от 3 615 (три хиляди шестстотин и петнадесет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Т, ЕГН [ЕГН] с адрес : гр. С.,[жк], кв. [адрес], [жилищен адрес] ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителната агенция по лекарствата БУЛСТАТ[ЕИК] съдебни разноски в настоящото производство в размер на 100 /сто/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5514 от 15.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1178/2020 г. от Административен съд София-град в останалата му част.
Решението е окончателно.