Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Н.Й от гр. Б., чрез процесуален представител, срещу Решение № 831 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3074/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000317003118-091-001/27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 157/26.07.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 991, 98 лв. главница и лихви за забава в размер на 2 846, 94 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неоснователно не е уважен доводът й за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК за установените задължения за 2010 г. Намира, че след издаването на втората ЗВР, давностният срок не е спрял да тече. Излага доводи, че не е налице прекъсване на давността и с издаването на първия РА, тъй като с отмяната му не се поставя началото на нова ревизия, а се счита за възобновено ревизионното производство, възложено с първата ЗВР. Сочи, че с отмяната на първоначално издадения РА по административен ред са отменени и наложените предварителни обезпечителни мерки с ПНПОМ № С170008-023-0000038/16.01.2017 г. и ПНПОМ № С170008-139-0000705/29.03.2017 г. Заявява, че съдът необосновано е възприел посочения от ревизиращите размер на началното салдо към 01.01.2010г. в изготвения паричен поток, без да извърши анализ на фактите и да изложи самостоятелни мотиви. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в...