чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК

Нормативен текст

Спиране и прекъсване на давността

Чл. 172. (1) Давността спира:

1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;

2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;

3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;

4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;

5. с налагането на обезпечителни мерки;

6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

(2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.

(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.



Решение №3889/07.04.2026 по адм. д. №2340/2026 на ВАС, I о., докладвано от съдия Петя Желева
Абсолютна давност за публични вземания по ДОПК
Давността е материалноправен институт и не се прилага служебно, а само по направено възражение на длъжника. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното...
чл. 208 АПК