Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 8739/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на „К. Г. Л. ЕООД с [ЕИК], чрез упълномощения адвокат Р. К.-Петкова, за отмяна на Решение № 677/07.02.2023 г. по адм. дело № 9282/2022 г. по описа на Административен съд - София-град. (АССГ).

В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, доколкото между същите страни, за същото искане и на същото правно основание е постановено Решение № 34 от 03.01.2019 г. по адм. дело № 4573/2018 г. на АССГ, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Възпроизвежда се изцяло съдържанието на Решение № 34 от 03.01.2019 г. по адм. дело № 4573/2018 г. на АССГ, след което се твърди, че са налице два съдебни акта, които касаят един и същи случай, решен по различен начин от различни състави на съда. С оглед на това, се иска отмяна на влязлото в сила Решение № 677/07.02.2023 г. по адм. дело № 9282/2022 г. по описа на АССГ.

Ответникът по молбата за отмяна – директорът на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, взема становище за неоснователност на същата в писмен отговор по делото.

Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения:

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове, поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 от АПК основания.

Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглеждания случай посочените изисквания не са изпълнени.

С Решение № 677/07.02.2023 г. по адм. дело № 9282/2022 г. по описа на АССГ, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на „К. Г. Л. ЕООД с [ЕИК], против Решение № ПИ-347/20.09.2022 г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Разпореждане с изх. № С220022-137-0007185/29.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител С. Т. в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - София по изпълнително дело № 22150022739/2015 г. по описа на ТД на НАП – София.

С Решение № 34/03.01.2019 г. по адм. дело № 4573/2018 г. по описа на АССГ е отменено по жалба на В. В. с [ЕГН] Решение № ПИ-157/30.03.2018 г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. № С180022-137-0002738/07.03.2018 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София.

В случая е безспорно, че двете решения, отмяната на едното, от които се иска, имат различен предмет и различни страни.

Предмет на оспорване по двете дела са различни решения на директора на ТД на НАП – София, с които са потвърдени различни разпореждания на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София. Двете дела имат и различни страни, доколкото административните актове имат различни адресати – настоящия молител „К. Г. Л. ЕООД по адм. дело № 9282/2022 г. по описа на АССГ и трето лице - В. В. по адм. дело № 4573/2018 г. по описа на АССГ.

Безспорно в настоящия случай не е налице друго влязло в сила решение, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Следователно не е налице твърдяното противоречие между разгледаните съдебни решения по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК.

В допълнение следва да се отбележи, че самият молител в искането си сочи решение, постановено по различен спор. Само това обстоятелство, което е видно от материалите по адм. дело № 4573/2018 г. и адм. дело № 9282/2022 г. е достатъчно за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, отмяната на едното от които се иска. В този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълк. дело № 4/2010 г. по тълкуването на ч 239, т. 4 от АПК.

Отделно от горното, не е налице и противоречива практика, тъй като съгласно мотивите на двете решения същите са постановени при различна фактическа обстановка.

С цитираното в молбата за отмяна Решение № 677/07.02.2023 г. по адм. дело № 9282/2022 г. на АССГ, е установено, че с получаване на съобщението за наложени с постановление обезпечителните мерки – запор върху собствен на дружеството товарен автомобил, давността е спряна преди за което и да е от процесните вземания да е изтекъл давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. В този смисъл уточнява, че в случая публичните вземания могат да се погасят по давност само при условията на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишния давностен срок, изчислен от началото на съответния период, в който са възникнали.

С Решение № 34/03.01.2019 г. по адм. дело № 4573/2018 г. на АССГ (стр. 4, долу), съдът приема, че с налагането на обезпечителни мерки давността по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК не е спряна, доколкото в случая тези обезпечителни мерки са наложени по отношение на движими вещи, които към момента на налагане на мерките не са собственост на длъжника (чл. 198, ал. 1, т. 2 от ДОПК).

На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство.

По тези съображения искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК, следва да се отхвърли.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „К. Г. Л. ЕООД с [ЕИК], чрез упълномощения адвокат Р. К. - Петкова, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязло в сила Решение № 677/07.02.2023 г. по адм. дело № 9282/2022 г. по описа на Административен съд - София-град.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ