Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД „Железник СЗ-2011“, чрез адв. Н.А срещу решение № 322 от 05.08.2020 г. по адм. дело № 304/2020 г. по описа на Административен съд С. З, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16002419005456-091-001 от 02.01.2020 г., поправен с РА № П-16002420017643-003-001 от 27.01.2020 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който са установени задължения по ДДС в размер на 220 739, 29 лева ведно с лихви за забава в размер на 98 538, 05 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че АС С. З не се е съобразил с влязлото в сила решение по адм. дело № 1304/2017 г. по описа на АС Пловдив, с което е прието, че процесното кредитно известие № 2137 от 31.05.2015 г. се явява издадено без основание за цялата посочена в него сума / ДДС в размер на 797 757, 74 лева/. Твърди, че след като при доставчика „Пътстрой“ ООД се счита, че няма основание за издаване на кредитното известие в неговия пълен размер, но при получателя по доставката резултатът от прилагането на закона следва да бъде идентичен. Иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постановяване на друго решение, с което да се отмени процесния РА. Претендира присъждане на разноските.
Ответната страна -директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк.. Б оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Приходните органи са установили, че ДЗЗД е отразило кредитно известие, издадено от „Пътстрой“ ООД, както следва – КИ № 2137 от 31.05.2015 г. на стойност /-/ 3 988 788, 69 лева и ДДС /-/ 797 757, 74 лева с посочено основание „корекция на данъчна основа“. Посоченото кредитно известие е във връзка с фактура № 1795 от 28.12.2012 г., издадена от „Пътстрой“ ООД с предмет на доставката – извършени СМР по договор на обект – Реконструкция и благоустрояване на улична мрежа на кв. Железник, финансиран по оперативна програма за регионално развитие.
За ревизирания период РЛ е подало СД № 24001676955 от 15.06.2015 г., като за периода няма други отразени данъчни документи в СД, т. е. кредитното известие е единственият данъчен документ в СД по ЗДДС. При така подадените данни за м. 05.2015 г. ДЗЗД се задължава да внесе дължимия ДДС по горецитираното кредитно известие.
ДЗЗД „Железник СЗ -2011“ като неперсонифицирано дружество е създадено за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка. Дружеството е определено за изпълнител на О. С. З в процедура за възлагане на обществена поръчка, съгласно Решение № РД -25 -960 от 30.05.2011 г. Сключен е договор BG161PO001/1.4-05/2009 – S-03 от 19.10.2011 г. между О. С. З като възложител и ДЗЗД като изпълнител. Предмет на договора е СМР по проект „Подобряване на физическата и жизнена среда на кв. Железник, гр. С. З, обособена позиция 1 „Реконструкция, ремонт и благоустрояване на уличната мрежа на кв. Железник“.
От събраните при ревизията доказателства се установява, че първоначално строителните работи, документирани с протокол № 10, са били възложени от О. С. З на „ПСК ЕС БИ ЕС“ АД по силата на сключен рамков договор между дружеството и общината. Извършването на СМР е превъзложено от изпълнителя „ПСК ЕС БИ ЕС“ АД на „Пътстрой“ ООД с договор от 11.04.2012 г. Съгласно писмени обяснения на „ПСК ЕС БИ ЕС“ АД, представените от подизпълнителя протоколи за извършени СМР съдържали нередовности по отношение на датата на съставянето им, както и било установено наличието на протоколи за изпитване на асфалтови смеси с невярно съдържание, „ПСК ЕС БИ ЕС“ АД развалило договора, без да е издадена фактура на „Пътстрой“ ООД, както и без самото „ПСК ЕС БИ ЕС“ АД да е издало фактура към О. С. З.
ДЗЗД „Железник СЗ – 2011“ е съставило протокол №10, неподписан от О. С. З за извършени към последната СМР и е издало съответна фактура, но в действителност фактическият изпълнител на строителните работи се явява „Пътстрой“ ООД, на което изпълнението на СМР е било възложено от „ПСК ЕС БИ ЕС“ АД. Действително тези СМР не са били приети от „ПСК ЕС БИ ЕС“ АД, но тяхното реално извършване за сумата до 299 842, 71 лева е установено въз основа на влязлото в сила СР по воденото търговско дело.
Констатира се, че ДЗЗД няма капацитет самостоятелно да извърши СМР, а отразените в протокол СМР в частта им, за която е прието, че са действително осъществени, е реализирана от „Пътстрой“ ООД. При това положение ревизиращите приемат, че ДЗЗД неправомерно ползва данъчен кредит за доставката на СМР по протокол №10 относно стойността от 299 842, 71 лева, доколкото тези СМР са били извършени в резултат на правоотношение между „ПСК ЕС БИ ЕС“ ЕООД и „Пътстрой“ ООД, който е подизпълнител по договор с „ПСК ЕС БИ ЕС“ ЕООД, и изпълнител по договор с РЛ.
Въз основа на доказателствата в хода ревизията е прието, че строителните работи са били извършени на база правоотношението между „ПСК ЕС БИ ЕС“ АД и „Пътстрой“ ООД. От друга страна, липсва правоотношение между „О. С. З“ и ДЗЗД „Железник СЗ-2011“, а документираните с протокол № 10 СМР на стойност 299 842, 71 лева са фактурирани от гражданското дружество към общината, без да е налице правно основание. Прието е, че не е налице доставка на СМР от „Пътстрой“ ООД към РЛ, като „Пътстрой“ ООД е извършило фактурираните към ДЗЗД СМР на различно основание, а именно на база на сключен договор с „ПСК ЕС БИ ЕС“ АД.
В този смисъл и съобразявайки се с влязлото в сила съдебно решение по водения търговски спор, приходните органи приемат, че резултатът за процесния период м. 05.2015 г. за получателя по доставката ДЗЗД е задължение по ЗДДС в размер на 220 739, 29 лева, а не както е декларирано от РЛ в размер на 797 757, 74 лева.
Съдът е приел, че процесният РА е издаден от материалнокомпетентни органи по приходите, в установената писмена форма, надлежно мотивиран и при липса на съществени процесуални нарушения. Обосновал е извод за материална законосъобразност на РА, като възприел за правилни констатациите на ревизиращите орган за правомерно издадено кредитно известие частично за сумата от 220 739, 29 лева.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна, като АС С. З е разгледал задълбочено доказателствата, събраните в рамките на ревизията и правилно е тълкувал и приложил материалният закон.
Ревизията е започнала по молба на ДЗЗД за корекция на подадената от дружеството СД по ЗДДС за период м. 05.2015 г., като иска сторниране на КИ № 2137 от 31.05.2015 г., издадено от „Пътстрой“ ООД с основание „корекция на ДО“, издадено въз основа на фактура № 1795 от 28.12.2012 г. за извършени СМР от „Пътстрой“ ООД.Пва се на решение № 1640 от 12.10.2017 г. по адм. дело № 1304/2017 г. АС Пловдив, оставено в сила с решение № 9780 от 17.07.2018 г. по адм. дело № 506/2018 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. С цитираното решение е отхвърлена жалбата на „Пътстрой“ ООД срещу РА, отнасящ се и до данъчен период м. 05.2015 г. В частта по ЗДДС за този данъчен период е прието, че не е налице основание за издаване на процесното КИ № 2137 от 31.05.2015 г. с получател ДЗЗД „Железник СЗ -2011“, тъй като не е налице развалена сделка и не са настъпили обстоятелства, налагащи промяна на данъчната основа на доставката. Съдът е приел, че решението по т. д. № 754/2012 г. по описа на Окръжен съд С. З, образувано по искове на „Интегрирани пътни системи“ АД и „Пътстрой“ ООД, съдружници в ДЗЗД „Железник СЗ 2011“ срещу О. С. З, не е влязло в сила, за да се приеме, че е постановено по съдебен ред разваляне на доставката или намаляване на данъчната основа. В обобщение е заключено, че документираните факти за извършени СМР и въвеждане на обекта в експлоатация обосновават извод за извършени доставки в пълен обем на фактурираните от „Пътстрой“ ООД и не е налице основание за издаване на КИ нито поради разваляне на доставката, нито поради намаляване на данъчната основа.
Съобразното горното, необосновано касаторът твърди, че признавайки от страна на приходните органи и от съда, че процесното кредитно известие № 2137 от 31.05.2015 г. е правомерно издадено за посочената сума от 220 739, 29 лева, ще е налице противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело № 1304/2017 г. по описа на АС Пловдив. При издаване на процесния РА приходните органи са се съобразили с влязлото в сила решение на ВКС по търговския спор, от което се установява, че за актувано СМР с ДО 1 103 696, 44 лева и ДДС 220 739, 29 лева или общо 1 324 435, 73 лева, част от работите на стойност 299842, 71 лева са извършени от трето лице – „ПСК ЕС БИ ЕС“ АД, като липсва правоотношение между „Пътстрой“ ООД и ДЗЗД „Железник СЗ – 2011“, а за останалите СМР до сумата от 1 324 435, 73 лева не са доказани за действително извършени.
Въз основа на тези факти правилно съдът е приел за законосъобразно извършеното с РА определяне на задължение по ДДС за сумата от 220 739, 29 лева ведно с лихви за забава за процесния период м. 05.2015 г., а не и за пълния размер от 797 757, 74 лева по СД по ЗДДС, което е благоприятно за дружеството. Действително не са налице основания за издаване на процесното кредитно известие по чл. 115, ал. 3 ЗДДС, а правилният способ е анулиране на фактурата по реда на чл. 116 ЗДДС. След като с издаването на кредитното известие се постига дължимият резултат по елиминиране на ефекта от неправомерно начисления ДДС от страна на доставчика и ползваният данъчен кредит от страна на получателя, обосновано с РА е прието, че кредитното известие в частта относно сумата от /-/1 324 345, 73 лева, от които ДО в размер на 1 103 696, 44 лева и ДДС /-/ 220 739, 29 лева, е правомерно издадено. Следователно, с РА са определени задължения за ДЗЗД в значително по-малък размер, като е съобразено влязлото в сила решение по водения между страните търговски спор. В тази връзка ако бъде уважена жалбата на ДЗЗД срещу РА, задълженията му за д. п. м. 05.2015 г. биха били съгласно подадената СД по ЗДДС, а именно – задължение за внасяне в размер на 797 757, 74 лева.
По така изложените съображения, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, АС С. З е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 722, 77 лева, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 322 от 05.08.2020 г. по адм. дело № 304/2020 г. по описа на Административен съд С. З.
ОСЪЖДА ДЗЗД „Железник СЗ -2011“ да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 5722, 77 лева за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.