Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ф.Б подадена чрез пълномощника му - адв И.Л, ПАК, против Решение № 87/11.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1311/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Бързаков, действащ лично и чрез майка му Н.Б, срещу заповед № 1684/13.11.2018г., на Зам. кмет на община-Септември, за премахване на незаконен строеж – „двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ IV-179, кв. 95 по плана на гр. В., общ. Септември, изграден без необходимите книжа и документи, в нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

С твърдения за неправилност, се иска отмяната на съдебния акт - сочи се, че строежът е търпим и не подлежи на премахване, а за производството пред АС-Пазарджик не са били редовно призовани. Претендира се и присъждане на разноски по делото, каквито няма данни да са направени.

В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява, и не се представлява.

Ответникът: Заместник кмет на О. С, редовно призован, не се явява и не се представлява. От упълномощения адв. П.И, е депозиран писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба, настоява се решението, като обосновано и правилно, да се остави в сила. С постъпила на 28.05.2021 г. писмена молба, се поддържа отговора и се претендират разноски за касационното производство по приложен списък по чл. 80 ГПК, платежно нареждане за извършено плащане и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови посочения правен резултат, решаващият съд е приел неприложимост на разпоредбите на § 127 ПЗР към ЗИД ЗУТ и § 16 ПЗР ЗУТ, по отношение на извършения, съгласно нотариално заверени декларации, през 1999-2000г. горепосочен строеж.

Обсъдени са събраните по делото доказателства, включително изготвената и приета СТЕ и гласните доказателства, некредитирани, като противоречащи на декларациите от същите тези свидетели.

Подробните и обосновани съображения в решението се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Не се споделя, като невярно, оплакването на касатора за допуснато от административния орган нарушение, при издадена заповед без да са събрани доказателства и се установи дали строежът е търпим или не. Видно от съдържанието на процесния акт, оправомощеният зам. кмет е посочил, (по повод направеното възражение за търпимост), че сградата не е заснета в действащия план на гр. В., не е отразена и в нот. акт от 2012г., а при направената проверка в архивите на общината, заявление за предприемане на процедура по § 127 ПЗР ЗУТ не е постъпвало, с оглед които данни „строежът не е в режим на търпимост“.

От своя страна, в изпълнение на задължението си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правния спор /по арг. на чл. 171, ал. 4 АПК и служебното начало/, съдът е изследвал търпимостта на незаконния строеж по условията на §16 ПР ЗУТ, респ. §127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Правилно е посочил, че по отношение на незаконния строеж, е приложим §16, ал. 3 ПРЗУТ, (доколкото обектът е изграден в периода 1999 - 2000 г.), но предвид липсата на декларирането му, която е една от предпоставките за приложимост на търпимостта по тази разпоредба, обосновано е приел, че процесния строеж не е в условията на търпимост и подлежи на премахване - за да е налице търпимост по §16, ал. 3 ПРЗУТ, е необходимо кумулативно, строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за периода от 30.06.1998 г. до 02.01.2001 г., или съгласно ЗУТ, но и строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи, в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ.

На следващо място, неоснователно е и възражението за непризоваване на касационния жалбоподател в производството пред АС-Пазарджик, след връщането на делото за ново разглеждане – на л. 10 по делото е приложена призовка, надлежно изготвена, получена лично от майка му Н.Б на 09.12.2020г.

С оглед тези съображения, решението, като правилно и обосновано, следва да се остави в сила.

При този изход на процеса, на ответната по жалбата страна следва да се присъдят изцяло направените в касационното производство разноски – 1200 лв., своевременно претендирани и доказани като реално заплатени, без направено възражение за прекомерност.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/11.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1311/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Ф.Б, действащ лично и чрез майка му Н.Б, срещу заповед № 1684/13.11.2018г., на Зам. кмет на община-Септември, за премахване на незаконен строеж.

ОСЪЖДА Ф.Б, действащ лично и чрез майка си Н.Б, да заплати на община-Септември, сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно.