Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ММ Комерс“ ЕООД, гр. С., чрез процесуалния представител адв. Д. Б., срещу Решение № 283 от 15.01.2021 г., постановено по адм. д. № 9072/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22220617008086-091-001/20.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1047/18.06.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ при ЦУ на НАП София, относно непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 01.2014г. в размер на 5 280 лв. и съответните лихви в размер на 2 689, 35 лв. по фактури за доставки издадени от „Димина“ ЕООД.

Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ревизираното дружество е спазило материалните изисквания на закона и неправилно правото му на приспадане на данъчен кредит е поставено в зависимост от поведението на доставчика. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионния акт в обжалваната част.

Ответникът - Директорът на дирекция „ОДОП“ гр. С. при ЦУ на НАП, в не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по...