Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 36 ЗСВ.

Образувано е по жалба на П.П, от гр. С. срещу решение по т. 11 от протокол № 10 / 30.03.2021 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на длъжност съдия във Военноапелативен съд за периода от 15.05.2014 г. до 10.03.2015 г. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради нарушения във формата, съществени нарушения на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

Жалбоподателят посочва, че поради липса на изказвания от членовете на съдийската колегия при обсъждане на молбата му за възстановяване, оспореният акт е бил издаден при липса на мотиви. Твърди, че с оглед произнасянето му по молбата по чл. 231, ал. 1 ЗСВ въз основа на решение на Комисията по правни въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет е било извършено нарушение на основен принцип на административното производство, този по самостоятелност, закрепен в чл. 10, ал. 1 АПК. Жалбоподателят развива доводи и за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ЗСВ, отбелязвайки че в нея не се съдържат предпоставки лицето да не е било междувременно освободено от длъжност на основание чл. 165 ЗСВ.Кият орган необосновано не е зачел обратното действие от отпадналите предпоставки за отстраняването. Според него „възстановяването на длъжност следва да има обратно действие съобразно логическото, систематическото и граматическото тълкуване и съблюдаване целта на закона“.

Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез юрисконсулт Генадиева изразява становище за недопустимост, а при условията на евентуалност и за неоснователност на оспорването. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата...