Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община срещу Решение № 5371/13.10.2020 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 4731 по описа за 2020 година, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДЛН20-ТД26-80(11)/06.04.2020 т., издаден от М.К на длъжност старши инспектор в отдел „ОП - Люлин” на дирекция „Общински приходи” към направление „Финанси и здравеопазване” при Столична община, потвърден с решение № СФД20-РД28-109/29.04.2020 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Иска се Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди оспорения акт за установяване на задължения. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Люлин естейт" ЕООД чрез адв.. И, в писмен отговор и в хода по същество оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София - град е отменил Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДЛН20-ТД26-80(11)/06.04.2020 т., издаден от М.К на длъжност старши инспектор в отдел „ОП - Люлин” на дирекция „Общински приходи” към направление „Финанси и здравеопазване” при Столична община, потвърден с решение № СФД20-РД28-109/29.04.2020 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община, с който на „Люлин естейт" ЕООД са определени публични общински вземания за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. - такса битови отпадъци в размер на 13 020, 48 лв. и лихви към 06.04.2020г. в размер на 3 474, 54лв. По делото е установено, че съгласно нот. акт №3/17.09.2009г., вписан в служба по вписванията с №39695 от 17.09.2009г. „Люлин естейт" ЕООД, БУЛСТАТ[номер], е собственик на имот с квадратура 3 700 кв. м., с идентификатор 68134.4354.192, находящ се в гр. С.,[жк], [улица]. Подадена е декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 190009/08.10.2009 г. за деклариране на земя с отчетна стойност съгласно приложени счетоводни документи. С оспорения акт, органите по приходите са приели, че процесния имот се намира в урбанизирана територия, поради което са начислили на собственика на имота задължения за такса за битови отпадъци.

Първоинстанционният съд е приел за основателни възраженията на задълженото лице, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Според съда разпоредбата на чл. 11 постановява, че „данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти“. Прието е, че процесния имот представлява земеделска земя по аргумент от чл. 10, ал. 3, вр. ал. 1 и не подлежи на облагане с местен данък върху недвижимите имоти, а поради тази причина, за същия имот, предвид чл. 64 не се дължи таксата за битови отпадъци, по смисъла на чл. 62. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУЗД и основателност на жалбата.

Решението на Административен съд София - град е правилно като постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

В конкретния случай, както правилно е посочил първоинстанционния съд, е приложима нормата на чл. 10 ал. 3 ЗМДТ, според която не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Ако имотът, какъвто е процесния, представлява незастроена земеделска земя, то същият не подлежи на облагане с местния данък върху недвижимите имоти. За същия имот, съобразно чл. 64 не се дължи таксата за битови отпадъци, по смисъла на чл. 62 от Закона.

Пред първоинстанционният съд са представени като доказателства два броя удостоверения, от които се установява, че процесният имот представлява земеделска земя, чието предназначение не е променено към датата на издаване на АУЗД, по чл. 107, ал. 3 ДОПК. С оглед приобщените по делото доказателства правилно съдът е отменил като незаконосъобразен процесния АУЗД.

Предвид гореизложеното, като е стигнал такива правни изводи и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски, съгласно представен списък в размер на 3 008, 47 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5371/13.10.2020 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 4731 по описа за 2020 година.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Люлин естейт" ЕООД ЕИК[ЕИК], сумата от 3 008, 47 лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.