Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, чрез процесуалния представител юрк. Г., против Решение № 4812 от 09.09.2020 г. постановено по дело № 5383/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, с което e отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0396734/ 18.09.2019г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Касаторът твърди, че при издаването на Заповедта правилно е приложен материалният закон при съобразяване с принципите, заложени в АПК. Изложени са твърдения, че органът е установил всички относими за случая обстоятелства, като издаденият акт е мотивиран и съответства на целта на закона. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - [Фирма 1] чрез адв. Д. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима – като подадена в срок от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество обаче е неоснователна.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд – София-град е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0396734/ 18.09.2019г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект билярд клуб BSD, находящ се в гр. С., бул. „Е. Г" № 1, подлез на НДК, стопанисван от [Фирма 1], като е забранен достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет дни) на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС поради ползване на услугата „билярдни игри“ на стойност 2, 10 лв и неиздадена касова бележка.

От правна страна, за да отмени Заповедта, съдът е приел, че съдебната преценка относно съответствието на целта на ПАМ се препятства заради неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта, тъй като не е дефинирана тежестта на нарушението. Посочено е, че заповедта не съдържа съображения за съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към реализирания оборот от денонощието, или съотнасяне към оборотите от предходните денонощия; съобразяване на броя на посетителите към момента на проверката, вида и характера на търговската дейност. Изложени са и допълнителни аргументи, че не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, така че констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда, а мотивите относно срока са бланкетни и преценката на органа е декларативна.

Така постановеното решение на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта.

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. При налагането на ПАМ като процесната, следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта и целта, която преследва. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на конкретните факти установени при проверката. В мотивите на заповедта не са коментирани как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни и какъв е бил броят посетители в момента на проверката. Липсва и описание от органа за това какъв е установения от него начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието на материално правните предпоставки на мярката, опорочава заповедта, т. к. препятства преценката за съразмерност по чл. 6 АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл. 169 АПК. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като постигащо целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН.

Поради гореизложеното процесната Заповед за налагане на ПАМ се явява незаконосъобразна, както правилно е преценил и Административният съд.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. В полза на [Фирма 1] следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. - доказани по основание и размер и платени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 31.03.2021 г.

Воден от изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4812 от 09.09.2020 г. постановено по дело № 5383/2020 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП - София да заплати на „ПРОФИТ“ ООД, [ЕИК] сумата 350 /триста и петдесет/ лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.