Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Буллмед ЕУ“ ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния представител адв. Д. срещу решение № 1934/29.10.2020 г. по адм. дело № 1405/2019 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „Буллмед ЕУ“ ЕООД против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618001681-091-001/24.01.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №237/16.04.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. П., в частта, в която на дружеството не е признат данъчен кредит в общ размер 601 511.67 лв. с прилежащи лихви 47 116.73 лв. и лихви в размер на 119.70 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертни заключения се установява възникването и надлежното признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "ДМ -Фарма" ЕООД и „Ф. Л“ ЕООД.Пва се на съдебна практика на Върховния административен съд по конкретно посочени дела. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената му част.

Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юриск.Д. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна,...