Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕМАТИЯ“ ЕООД срещу решение № 5661 от 20.10.2020 г. по адм. дело № 5951/2020 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/4821 от 30.04.2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд ’’Земеделие”.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд не е анализирал значението на промяната в чл. 37и от 2015г. от ЗСПЗЗ ( обн. ДВ бр. 14), доколкото същата е оказала влияние по сключените договори от дружеството с О. Дд за отдаване под наем на мери и пасища от ОПФ. Излага, че наемните правоотношения са в основата на правото му да кандидатства по мярка 212 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., както и в това да подаде заявление за подпомагане в срок. Намира, че със изменението на чл. 37и от ЗСПЗЗ е вменено изискване на лицата имащи правоотношения с ДФЗ за отглеждане на животни, което не е било предвидено в мярката. Според касатора, съдът е обсъдил единствено фактът на неподаване на заявление в срок, като не е съобразил останалите елементи от фактическата обстановка. Твърди, че конкретната промяна на чл. 37и от 2015г. от ЗСПЗЗ има пряко отношение към прекратяването на сключените договори за наем с О. Дд, както и към доказването на невиновно изпадане на дружеството в невъзможност да отговори на изискванията на мярката, като си осигури в кратък срок нови договори за наем и нови земи в съответния първоначално деклариран „необлагодетелстван район“....