Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община /съобразно уточнението в съдебно заседание/, подадена чрез гл. юрисконсулт И.Ю, против решение №1061 от 22.02.2021г., постановено по адм. д. №8978/2020г. на Административен съд - София – град, Второ отделение, 52-състав. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Янакиев се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност, необоснованост, нарушения на приложимия материален закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател искането за отмяна на отчуждаването следва да бъде направено от всички съсобственици на имота по отношение на целия имот. Твърди, че отчуждителната заповед за целия имот е влязла в сила едва след постановяване на съдебното решение по жалбата на В.П и счита, че частична отмяна на отчуждаването за поземлен имот, който е отчужден за изграждане на улица е недопустимо. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Г.Я от гр. С. оспорва касационната жалба чрез упълномощени адв.. С и адв.. Г, които с писмен отговор и в съдебно заседание пледират за оставяне в сила на съдебното решение. Заявяват искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като е установено, че в хипотеза на съсобственост, какъвто е конкретния случай, е допустима отмяна на отчуждаването само, ако искането е направено по отношение на целия имот от всички съсобственици на имота и е недопустима отмяна на отчуждаване на недвижим имот в идеални части.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение №1061 от 22.02.2021г. постановено по адм. д. № 8978/2020 на АССГ, е отменен отказа на кмета на Столична община, обективиран в писмо № СОА20-ГР94-2070-2 от 01.06.2020 г. да отмени частично своя заповед № СОА19- РД40-186 от 07.10.2019 г. за отчуждаване на части от недвижим имот, собственост на Г.Я, на основание чл. 29, ал. 6 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОС/, постановен по искане с рег. №СОА20-ГР94-2070 от 13.05.2020г. и преписката е изпратена на кмета на Столична община за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че със заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на Глава III от ЗОС №СОА19-РД40-186/07.10.2019г., издадена от кмета на Столична община на основание чл. 25, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗОС, е отчужден поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1084 /незастроен/, с площ от 1285 кв. м по КККР, одобрени със заповед №РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., район „Триадица“, местност IV-40, попадащ в улица, във връзка с реализацията на обект – публична общинска собственост, за задоволяване на общинска нужда. Определено е парично обезщетение в размер на 62 633, 82 лева, което е разпределено съобразно правата на собствениците, както следва: на Г.Я за 836, 67/1285 идеални части – 40 781, 20 лева и на В.П за 448, 33/1285 ид. части – 21 852, 62 лева. По делото е приложено решение №2316/29.04.2020г., постановено по адм. д. №13479/2019 г. по описа на АССГ, съобразно което, заповедта за отчуждаване е била оспорена по съдебен ред от другия съсобственик на имота В.П относно размера на определеното й парично обезщетение, което било увеличено от 21 852, 62 на 93 040 лева. С решението съдът е изменил заповедта в частта, с която и е определен размера на паричното обезщетение. На 13.05.2020 г. Г.Я е депозирала искане до кмета на СО с твърдение, че определеното й парично обезщетение по отчуждителната заповед не й е било преведено в законоустановения 6-месечен срок. С процесния отказ кметът на СО е отказал претендираната частична отмяна на заповедта за отчуждаване, като с друго писмо с изх. №СОА20-ВК66-4523/4 от 23.06.2020 г. е уведомил Г.Я, че определените като обезщетение суми са преведени на двамата съсобственици на отчуждения имот на 22.06.2020 г.

Решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в пределите на предоставената му власт. Съдът не е установил в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е счел, че оспореният отказ е постановен в нарушение на материалния закон. Преценил е, че след като заповедта не е била обжалвана от Г.Я, по отношение на нея, същата е влязла в сила, считано от 25.10.2019г. и дължимото обезщетение се дължало в срока по чл. 29, ал. 6 ЗОС, който бил изтекъл на 25.04.2020г., тоест преди паричното обезщетение да е изплатено на 22.06.2020г. При тези факти, съдът е приел, че искането за частична отмяна на отчуждаването по отношение на Г.Я от 13.05.2020г. е предявено в законовия срок. Първостепенният съд е счел, че няма пречка отчуждителната заповед да бъде отменена частично само по отношение на поискалия съсобственик, за когото са налице кумулативно изискуемите от разпоредбата на чл. 29, ал. 6 и ал. 7 ЗОС предпоставки.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно, защото не съответства на приложимите материалноправни норми. Това е така, защото предмет на съдебното производство е писмо с изх. № СОА20-ГР94-2070/2 от 01.06.2020г. на кмета на СО, с което по искане на Г.Я е отказана частична отмяна на заповед №СОА19-РД40-186 от 07.10.2019г. на кмета на СО, на основание чл. 29, ал. 6 ЗОС. Със заповед №СОА19-РД40-186 от 07.10.2019г. на кмета на СО е отчужден поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1084, с площ 1 285кв. м. по КККР, одобрени със заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., район „Триадица“, местност IV-40, попадащ в улица, собственост на В.П и Г.Я. От доказателствата по делото се установява, че административният акт за отчуждаване на процесния имот е обжалван само от В.П - съсобственик на имота и с решение №2316 от 29.04.2020г, постановено по адм. д. №13479/2019г. по описа на АССГ, 53-ти състав е увеличен размерът на обезщетението по отношение на В.П.Н съдебен състав не споделя становището, че след като отчуждителната заповед не е била обжалвана от Г.Я, същата е влязла в сила по отношение на нея, считано от 25.10.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗОС, решението на съда е окончателно и влиза в сила от датата на неговото постановяване, а именно 29.04.2020г. По силата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът извършва служебен и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания акт, като не се ограничава само с обжалване на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 АПК, вкл. компетентност, форма и изпълнение на изискуемите административнопроизводствени правила при издаване на отчуждителната заповед. Безспорно при проверката на административния акт, съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, поради което в производството по реда на чл. 27 ЗОС, съдът следва да разгледа оспорената заповед №СОА19-РД40-186 от 07.10.2019г. в нейната цялост, с оглед на което заповедта, с която е отчужден целия процесен имот е влязла в сила на 29.04.2020г., когато е постановено окончателното решение по жалбата на В.П.И от тази дата е започнал да тече законоустановеният 6- месечен срок, в който СО следва да изплати окончателно определеното обезщетение на двамата съсобственици. Това е така, защото ако евентуално съдът бе установил наличие на основание за отмяна на отчуждителната заповед, поради липса на компетентност, форма, процедурно нарушение или др., то в този случай съдът би следвало да отмени изцяло атакуваната заповед, съответно да я обяви за нищожна. Ето защо касационният съдебен състав счита, че неправилно административният съд е приел, че предвиденият срок в чл. 29, ал. 6, предложение второ ЗОС не е спазен. Съгласно визираната разпоредба паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение, се превежда от общината в посочената в заповедта банка по сметка на правоимащите. Имотът се смята за отчужден: в случаите по ал. 1 – от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в решението на съда, което общината изплаща по сметка на правоимащите лица. С оглед на това законосъобразно административният орган е счел, че паричното обезщетение за целия имот следва да бъде изплатено след 29.04.2020г. Съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 6 ЗОС, ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота, по негово искане, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването. Исканията за отмяна на заповедта за отчуждаване могат да се предявяват в тримесечен срок от изтичането на срока по ал. 6, ако до предявяването им дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота. Законовата разпоредба предвижда наличие на две матералноправни предпоставки, които следва да са налице кумулативно: положителна - влязла в сила заповед или съдебно решение и отрицателна: паричното обезщетение да не е преведено по сметка на собственика в срок от 6 месеца, считано от датата на влизане в сила на заповедта за отчуждаване или на съдебното решение. В конкретния случай с постановеното съдебно решение №2316 от 29.04.2020г. по адм. д. №13479/2019г. по описа на АССГ, е определен окончателният размер на обезщетението за процесния отчужден имот. При анализ на разпоредбата на чл. 29, ал. 6 ЗОС, касационният съдебен състав достига до извода, че законодателят изисква искането за отмяна на отчуждената заповед да бъде предявено от собственика на имота, респ. от всички собственици, по отношения на целия имот, поради което неправилно административният съд е приел, че е допустима частична отмяна на отчуждаването за поземлен имот, само за притежаваните от единия съсобственик идеални части, предвид факта, че имотът е отчужден за изграждане на улица, от което възниква обоснованият въпрос кои точно 448, 33/1285 ид. части ще останат отчуждени и кои идеални части от целия имот няма да бъдат отчуждени. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че систематическото тълкуване на визираната разпоредбата изисква искането за отмяна на отчуждаването да е направено от всички съсобственици на идеални части, в какъвто смисъл е формираната многогодишна постоянна и непротиворечива съдебна практика по подобни спорове относно отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 ЗОС, чл. 1 от ЗВСВОНИ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБ. В. О НЕДВИЖИМИ ИМОТИ), чл. 4 от Закон за възстановяване собствеността върху отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Ето защо касационният съдебен състав намира, че следва при тълкуването и прилагането на нормата на чл. 29, ал. 6 ЗОС да се спазва същият подход при преценка допустимостта на искането за отмяна на отчуждаване само от един съсобственик. С оглед на това следва да се възприеме тезата на касационния жалбоподател, че граматическото и логическото тълкуване на употребените понятия "имот" и "собственик" води до извода за обвързване на отмяната на отчуждаването от направено искане от всички собственици на имота (в хипотезата на съсобственост) по отношение на целия имот. По делото е безспорно установено, че отчужденият имот е съсобствен между В.П и Г.Я, поради което е незаконосъобразна частична отмяна на процесната заповед за отчуждаване без участието на всички съсобственици. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗОС, имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на съда, бъде преведено от общината в банка по сметка на правоимащите лица, с оглед на което, ако общината стане съсобственик на идеална част от имота, не би могла да изпълни целта, за която се извършва отчуждаването.

Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и спорът да се реши по същество с отхвърляне жалбата на Г.Я.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), претенцията на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи и то да му се присъди в размер на 100 лева.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №1061 от 22.02.2021г., постановено по адм. д. №8978/2020г. от Административен съд - София-град, Второ отделение, 52-ри състав и вместо в него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Я срещу писмо с рег. № СОА20-ГР94-2070 - 2 от 01.06.2020г. на Кмета на С. О, с което е отказано частична отмяна на заповед №СОА 19-РД40-186 от 07.10.2019г. на кмета на Столична община за отчужден поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1084, с площ 1 285кв. м.

ОСЪЖДА Г.Я, ЕГН [ЕГН], адрес гр. С., [улица], да заплати на Столична община сумата от 100 /сто /лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.