Образувано е по касационната жалба на "Екоенергия" ООД, чрез процесуален представител адвокат Е.Н, срещу решение № 460/13.11.2020 г. постановено по адм. дело № 320 от 2020 г. по описа на Административен съд С. З, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № ППН-01-396/2018 от 14 април 2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна и присъждане на разноски за двете инстанции.
О. К за защита на личните данни, редовна призована не изпраща представител и не взема становище.
Ответникът З.В също не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Екоенергия" ООД срещу решение № ППН-01-396/2018 от 14.04. 2020 г. на КЗЛД, с което на осн. чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) Комисията за защита на личните данни е обявила жалба с рег. № ППН-01-396 от 04 .06. 2018 г., подадена от З.В против дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, за основателна поради извършено нарушение на чл. 5, параграф 1, б. "а "и „б“ от Общия регламент за защита на данните (ОРЗД) на принципите на „законосъобразност“ и „ограничение на целите“. На основание чл. 58, параграф 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) е разпоредено на администратора на лични данни да съобрази операциите по обработване на лични със сочените по - горе принципи.
Определен е едно месечен срок, считано от датата на влизане в сила на решението, за изпълнение на разпореждането във втората му част като администраторът на лични данни да уведоми КЗЛД и да представи съответните доказателства.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че производството по издаване на оспорения административен акт е образувано по жалба на З.В с рег. № ППН-01-396 от 04 .06.2018 г. до КЗЛД в която твърди, че на 30.05. 2018г., след направена справка по партида на „Екоенергия“ ООД в Търговския регистър /ТР/ към Агенция по вписванията установил, че личните му данни съдържащи се в удостоверение за наследници са използвани неправомерно от дружеството, за цел различна от тази, за която са предоставени. Без негово знание и съгласие тези данни са използвани за вписване на обстоятелства по партидата на ООД в ТР.
От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган Комисията за защита на лични данни, в законоустановената форма, съгласно чл. 59 от АПК. При издаване на решението на комисията не са допуснати съществени административно-процесуални нарушения, не е налице противоречие на оспорения акт с материалния закон и е в съответствие с целта на закона. Изложени са мотиви, доказващи факта по делото, че е налице неправомерна употреба на лични данни от страна на „Екоенергия“ ООД - три имена, ЕГН и адрес на Вълчев, съдържащи се в удостоверение за наследници. Последното е получено във връзка с воден търговски спор, като неправомерно е представено в ТР и публикувано с данните в него. Обоснован е извода на съда, че за заличаване на починал съдружник е необходим препис извлечение от акт за смъртта на лицето/ с подробно сочена правна възможност дружеството да удостовери този факт/. Ненужно и извън целите на регистърното производство е представяне на удостоверение за наследниците на лицето.
В тази връзка правилно и обосновано съда е достигнал до крайния извод за извършено нарушение на чл. 58, параграф 1, б. "а " и „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламент, ОРЗД). Посочил е, че за извършеното нарушение в качеството му на администратор на лични данни с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗЗЛД във връзка с чл. 58, параграф 2, б. от "г" наложената принудителна административна мярка е съобразена с вида на нарушението при съобразяване самото дружество да прецени какъв вид разумни мерки да предприеме, за да препятства извършване на повторно нарушение от категорията на разглежданото. Решението е правилно.
Обжалваният първоинстанционен съдебен акт е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а по отношение на оспорения административен акт е извършена преценка за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, след излагане на аргументирани съображения по направените от страните възражения. Правилно административният съд се е позовал на установената в административното производство фактическа обстановка, по отношение на която в хода на съдебното дирене пред инстанцията по същество не са представени доказателства, установяващи нови или различни факти. Безспорно е установено, че търговското дружество, в качеството му на администратор на лични данни е извършил нарушение на принципите на законосъобразност и ограничение на целите на данните по чл. 5, параграф 1, б. "а и б" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) за което е приложена ПАМ с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗЗЛД във връзка с чл. 58, параграф 2, б. от "г" от Регламента, която следва да изпълни в определения 1-месечен срок, считано от датата на влизане в сила на решението на комисията. Съдът правилно е приел, че според доказателствения материал по делото и даденото легално определение от законодателя в чл. 11, ал. 1 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР), единен граждански номер попада в приложното поле на понятието "лични данни" – по арг. на чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) Той е уникален номер, чрез който физическите лица се определят нееднозначно, чийто начин на формиране, редът за даване и промяна се определят съобразно правилата на Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация (Обн. ДВ, бр. 43 от 08 юни 2012 г.), издадена на осн. чл. 113, ал. 1 от ЗГР. Отделно от това като отличими идентификатори са посочени и трите имена и адреса налицето, предоставени са в търговския регистър за цел, извън тази за която са обработвани, и са публикувани в публичното пространство.
Неоснователна е защитната теза на касационния жалбоподател, че обработването на данните от удостоверението за наследници са във връзка със законово задължение. Съдът, подробно и изчерпателно е посочил възможността търговското дружество да извърши необходимите действия по вписване на данни в търговския регистър, без да използва идентификационните данни на Вълчев, които не са нужни за целите на търговския регистър.
Настоящият съдебен състав споделя и извода на инстанцията по същество, че наложената мярка на чл. 84 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 58, параграф 2, б. "г" е съобразена с вида на нарушението.
Съдът е обсъдил и размера на наложената санкция, в размер на 5 000 лева, като съответстваща и съразмерна на естеството и тежестта на нарушението; съобразена с факта, че се касае за „микропредприятие“, с активи, в размер на 338 000 лева.
С оглед на изложеното, обжалваното първоинстанционно решение не страда от релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото е постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 460/13.11.2020 г. постановено по адм. дело № 320 от 2020 г. по описа на Административен съд С. З. Решението е окончателно.