Образувано е по касационна жалба( наречена въззивна жалба) от „Мултикомерс-79“ЕООД против Решение № 7755/09.12.2019г., постановено по адм. д.№11266/18г. от Административния съд София-град. Касационните основания, сочени от касатора са за необоснованост на решението и за неправилно приложение на материалния закон. От обстоятелствената част на касационната жалба и по-конкретно от твърдението, че съдът неправилно е възприел и анализирал събраните по делото доказателства, следва, че се поддържа довод и за допуснати от първоинстанционния съд съществени пороцесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковата претенция в пълен размер.
Ответникът в касационното производство - Националната агенция по приходите, чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен на 28.01.2020 година.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото пред първоинстанционния съд, в срока по чл. 211, ал. 1АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. По основателността на касационната жалба, настоящият касационен съдебен състав приема следното:
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искови претенции за обезщетяване на вреди, представляващи пропуснати ползи и причинени загуби от незаконосъобразна административна дейност на ответника, изразяваща се във възлагане извършването на ревизия на ищеца, наложен запор върху всички негови банкови сметки с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки и незаконосъобразен ревизионен акт.
Първоинстанционният съд е установил, че на ищцовото дружество е възложена ревизия със заповед от 04.08.14г., във връзка с която с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки ( ПНПОМ) от 12.01.15г. е наложен запор върху наличните и постъпващи по банковите сметки на ищеца суми до размера на 1 571 992 лева, което е отменено с постановление от 22.11.17г., но преди това на ищеца е отказано искане от 15.01.15г. по чл. 229, ал. 1 ДОПК за разрешение за неотложни плащания.Установил е също така, че ревизионният акт от 31.03.15г., финализиращ възложената ревизия е отменен считано от 07.11.17г. от съда в резултат от съдебното му обжалване.
Административният съд е установил също така, че търговската дейност на ищеца през периода 2012-2017г. е свързана с доставка на стоки – електроника по тристранни операции по смисъла на чл. 15 ЗДДС.
От правна страна, съдът е приел, че следва да прецени, доколко са налице твърдените от ищеца вреди и доколко те произтичат от отменения като незаконосъобразен ревизионен акт от 31.03.15 година.
Административният съд е приел, че претенцията на ищеца за претърпени реални вреди включва - лихви и неустойка по договор от 03.09.12г. и анекс към него от 02.01.14г. с „Мултикомерс 97“Ltd-Кипър; лихви по договор за овърдрафт от 21.03.2011г. с ПИБ; счетоводна загуба за 2015 г., формирана от разходи за заплати, осигуровки и външни услуги. Съдът е преценил като недоказана претенцията на ищеца за претърпени загуби от платени лихви и неустойки по договор от 03.09.12г. и анекс към него от 02.01.14г. с „Мултикомерс 97“Ltd-Кипър, приемайки, че двете споразумения нямат достоверна дата, както и че липсвали данни за изпълнение на договора.
По отношение на твърдяната вреда, изразяваща се в лихви по договор за овърдрафт, съдът е посочил, че страна по този договор не е ищецът.
Във връзка с твърдяната от ищеца финансова загуба за 2015г., съдът е преценил като недоказана причинно-следствената връзка между нея и постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки от12.01.15 година.
Административният съд е приел, че претенцията на ищеца за реализирана вреда от пропусната полза е във връзка с договора му с „Мултикомерс 97“Ltd-Кипър, която е останала недоказана. Ищецът не бил посочил конкретно какви сделки бил пропуснал да реализира, както и не бил доказал и връзката между този пропуск и постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установявало, че след започване на ревизията и наложения запор върху всички банкови сметки на дружеството, последното не е реализирало приходи от стопанска дейност и отчело загуба за 2015 година, но е приел, че заключението не опровергава предходните изводи на съда.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно..
От мотивите на първоинстанционното решение следва, че решаващият извод на съда, обосновал крайния му резултат е за недоказаност на вредите, твърдени от ищеца.
Съдът не се е занимал с въпроса, прехождащ наличието на вреда, а именно налице ли са или не твърдените от ищеца незаконосъобразни актове и действия на ответника. Много пестеливо, съдът е посочил единствено и само наличието на отменен ревизионен акт, без обаче да анализира, води ли това до незаконосъобразност и на актовете по възлагане на ревизията, по допускане на предварително обезпечение и действията по налагането на запор върху банковите сметки на ищеца. Първоинстанционният съд е разгледал три „претенции“ на ищеца, както следва : Първата в размер на 143 625, 57 лева, посочвайки, че тя включва неустойка и лихви по договор за финансиране от 03.09.12г. и анекс към него от 14 година, сключени с „Multicomerse 97“ Ltd.; втората в размер на 66 414, 41 лева, представляваща счетоводна загуба за 2015 година; третата в размер на 317 341 лева, представляваща пропусната полза от нереализирана печалба за периода 2015-2017 година.
Според посоченото в исковата молба обаче, предявените искове са четири при условията на обективно съединяване, както следва: Иск за заплащане на обезщетение от пропусната полза в размер на 317 341 лева за периода 2015-2017г.; иска за заплащане на обезщетение за понесена загуба в размер на 66 414, 41лв.; иск за заплащане на обезщетение за понесена загуба в размер на 120 711 лева от неустойка по анекс №1/14г. и лихва по договор за финансиране ; Иск за заплащане на обезщетение от пропусната полза от лихва за забава в размер на 47 334, 14 лева.
Според посоченото в молба от ищеца от 1.10.2019година предявените искове са три: Иск за обезщетяване на загуба от лихви и неустойки по договор от 03.09.2012г. и анекс № 1/14 г. в размер на 143 625, 57 лева; иск за обезщетяване на загуба в размер на 66 377 лева за 2015 година; иск за обезщетяване на пропусната полза от нереализирана печалба в размер на 317 341 лева за периода 2015-2017 година.
При това разминаване в претенциите на ищеца, формулирани в исковата молба и молбата от 01.10.19г., съдът е следвало да изиска уточнение от ищеца, дали оттегля или се отказва от иска си за заплащане на обезщетение от пропусната полза от лихва за забава в размер на 47 334, 14 лева или поддържа и този иск, както и да допусне изменение чрез увеличение на иска за обезщетяване на загуба от лихви и неустойки по договор от 03.09.2012г. и анекс № 1/14 година. Също така, съдът е следвало да изиска от ищеца уточнение относно вредоносните актове, действия и/или бездействия по всеки един от тези искове. Кой акт, действие и/ или бездействие са в основата на всяка една от претенциите на ищеца или се твърди, че това е съвкупността от актове, действия и бездействия, така както те са посочени в исковата молба. Едва след уточненията на посочените обстоятелства, съдът е следвало да премине към анализа за наличието или не на предпоставките по чл. 1 ЗОДОВ, който следва да започне от наличието или не, на твърдените незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на длъжностни лица на ответника, след което прецени наличието или не, на твърдените вреди за ищеца, както и наличието или не на причинно-следствена връзка между двете.
Във връзка с посочените пропуски на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допуснатото нарушение е достатъчно основание за отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд, при което се съобразят указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 7755/09.12.2019г., постановено по адм. д.№11266/18г. от Административния съд София-град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административния съд София-град. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдия И. Аа:
Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Преценявам решението на първоинстанционния съд като правилно, като краен резултат.
Считам, че от исковата молба и от уточненията й може да се направи извод, че твърдените като претърпени вреди от загуби и пропуснати ползи, чието обезщетяване се иска, са резултат от съвкупността от сочените актове – ЗВР № 22221414000065-020-001/04.08.2014г., Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ 5372/12.01.2015г., Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечитерни мерки от 07.12.2016г., ревизионен акт № 22221414000065-091-001/31.03.2015г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП – София и действията на длъжностни лица при ответника, изразяващи се в наложен запор на всички банкови сметки на дружеството във всички банки от 15.01.15г. до 22.11.2017 година, които ищецът определя като незаконосъобразна административна дейност.
От мотивите на първоинстанционното решение следва, че решаващият извод на съда, обосновал крайния му резултат е за недоказаност на вредите, твърдени от ищеца. Действително, Съдът не се е занимал с въпроса, прехождащ наличието на вреда, а именно налице ли са или не твърдените от ищеца незаконосъобразни актове и действия на ответника. Считам обаче, че този анализ дори да бе направен от съда, той нямаше да доведе до промяна в крайния резултат на спора. Съображенията ми са следните: единственият акт от твърдяната от ищеца съвкупност, който е повлиял на правната сфера на ищеца е постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Заповедта за възлагане извършването на данъчна ревизия не е индивидуален административен акт. Тя не засяга права и интереси на ревизираното лице, а е изявление на данъчния орган в изпълнение на правомощието му по чл. 110 и сл. ДОПК.Зедта за възлагане на ревизията поставя началото на ревизионното производство, не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и сама по себе си не може да има неблагоприятни последици за ревизирания субект.
Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК е акт, който засяга правната сфера на ревизираното лице, поради което законодателят е допуснал оспорването му в това число и по съдебен ред. В конкретния случай, постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ 5372/12.01.15г. не е било отменено по реда на обжалването му. Липсват твърдения за това, както и доказателства. Постановлението е отменено едва след съдебната отмяна на РА. Незаконосъобразността на РА не води до незаконосъобразност и на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Както правилно се поддържа от НАП, производствата за издаването на единия и другия акт са различни, те се издават от различни органи и при различни законоустановени предпоставки. Липсват данни по делото, ищецът да е обжалвал въпросното постановление пред съда. Отмяната на РА не води до незаконосъобразност на постановлението именно поради самостоятелността на производствата и предпоставките при които се издава единия и другия акт. Общото между тях е, че както ПНПОМ, така и РА се издават след започване на ревизионното производство, като постановлението се издава в хода на производството или при издаване на РА, а РА слага край на ревизионното производство.
Според мен, случаите, в които недействителността на РА ще доведе и до недействителност на необжалваното по съдебен ред ПНПОМ, са само тогава, когато РА се прогласи за нищожен, поради наличието на порок при вълзагането на ревизията, какъвто не е настоящият случай.
След като постановлението не е отменено поради неговата незаконосъобразност, то не е налице един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ за възникване на правото на обезщетение за понесените вреди от допуснатото обезпечение.
Действието по изпращане на запорно съобщение до банките за налагане на запорите върху банковите сметки е в изпълнение именно на влязлото в сила постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, поради което няма самостоятелен характер и не подлежи на отделна преценка за законосъобразност извън преценката за законосъобразност на самото постановление.
По делото пред административния съд е установено, че ревизионният акт, с който е завършило ревизионното производство във връзка с което е наложено предварителното обезпечение, е отменен. Видно, както от исковата молба, така и от уточнителните молби е, че ищецът не твърди да е понесъл конкретни вреди от самия РА, а твърденията му са, че такива са понесени от допуснатите и наложени обезпечения, за които както се посочи по-горе не се ангажираха доказателства да са отменени по реда на оспорването им. Следователно, с оглед и на твърденията в исковата молба, отмяната на ревизионния акт е обстоятелство, което е ирелевантно за преценката за основателност на исковите претенции..
По тези съображения, считам, че като е отхвърлили исковите претенции за обезщетяване на вреди, предявени от „Мултикомерс 79“ЕООД, макар и без да извърши подробен анализ на предпоставките по чл. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение като краен резултат.
Мотивирала особеното мнение: