Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА).

Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита на конкуренцията и „П. Г“ ЕООД, подадени против решение № 143/16.02.2021г., постановено по административно дело № 1178/2020г. по описа на Административен съд - София-област.

В касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията се поддържат подробни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно - за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение на КЗК. Претендира присъждането на направените в съдебните производства разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на „П. Г“ ЕООД също се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания за отмяна на решението. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното решение и да разреши спора по същество или алтернативно - да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждането на направените в съдебните производства разноски.

Ответната страна- „Подемкран“ АД - град София, оспорва касационните жалби и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбите оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни по делото, за които решението е неблагоприятно. Разгледани по същество, жалбите са основателни.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 827/15.10.2020г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-211/2020г., с което комисията установява, че не е извършено нарушение по чл. 100, ал. 6, т. 1 от ЗЗК от страна на „П. Г“ ЕООД.

Установените от административния съд факти са следните:

С решение № 264/13.03.2012г. по преписка № КЗК-1134/2001г. КЗК установява, че „П. Г“ ЕООД е извършило нарушения по чл. 35, ал. 2 и 3 от ЗЗК, изразяващи се в използване на регистрирана марка и използване на домейн, близък или сходен с домейна на „Подемкран“ АД със седалище в град Габрово. С решението си КЗК постановява прекратяване на посочените нарушения и незабавно изпълнение на решението в тази му част.

По искане от „Подемкран“ АД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29 и чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗК от страна на „П. Г“ ЕООД, в КЗК е образувана преписка вх.№ КЗК-177/2018г. С решение № 699/28.06.2018г., постановено по тази преписка, КЗК установява, че не са извършени нарушения по чл. 29 от ЗЗК и по чл. 100, ал. 1, т. 7 от КЗК.

С решение № 10986/15.07.2019г., постановено по административно дело № 9571/2018г., Върховният административен съд отменя решението на КЗК в частта му, с която е установено че не е извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 7 от ЗЗК и връща преписката на КЗК за постановяване на ново решение при съобразяване на дадените в мотивите задължителни указания, съобразно които КЗК следва да разгледа поведението на „П. Г“ ЕООД през призмата на чл. 100, ал. 6, т. 1 от ЗЗК и да прецени наличието на нарушение на тази норма. В рамките на това производство е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение относно използването на домейна www.podem.org и достъпността на съответната интернет страница. В мотивите към постановеното решение съдът отбелязва, че при новото произнасяне следва да се съобрази и заключението на назначената експертиза. Описаното решение е оставено в сила с решение № 2675/19.02.2020г. на петчленен състав на ВАС по адм. д.№ 13052/2019г.

Оспореното пред първоинстанционния съд решение на КЗК е постановено в изпълнение на посочените съдебни решения. При новото разглеждане КЗК приема, че не е налице нарушение на чл. 100, ал. 6, т. 1 от ЗЗК тъй като в кратък срок след постановяването на решение № 264/13.03.2012г., с което е установено нарушение на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, „П. Г“ ЕООД е предприело действия за деактивиране на домейна и от 12.07.2012г. посоченият домейн не е активен.

За да отмени оспореното решение, АССО е приел, че то е неправилно, тъй като направените от КЗК изводи във връзка с липсата на нарушение по чл. 100, ал. 6, т. 1 (в редакцията й до изменението, публ. ДВ, бр. 17 от 2021г., в сила от 26.02.2021г.) са вътрешно противоречиви и не почиват на доказателствата по делото. Приел е, че събраните по преписката доказателства и най-вече заключението на вещото лице, назначено и прието по административно дело № 9571/2018г. на Върховния административен съд, което се съдържа в административната преписка, установяват по несъмнен и безспорен начин фактът, че има данни за използването на домейн www.podem.org, включително и като окончание на имейл адреси от „Подем-Габрово“ ЕООД в периода 18.10.2012г.- 28.06.2018г.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл.ІІ от АПК.

В конкретната хипотеза спорът е концентриран върху неизпълнението на решение № 264/13.03.2012г. на КЗК в частта му за незабавното прекратяване на установеното нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК, осъществено от „П. Г“ ЕООД и свързано с използването на домейн www.podem.org, сходен на домейна на „Подемкран“ АД- www.podem.bg, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите.

Релевантното за разрешаването на спора обстоятелство - използването на домейна www.podem.org в периода от постановяване на решение №264/13.03.2012г. до 25.01.2018г., съдът е аргументирал с изводите на вещото лице, което е дало заключение по съдебно-техническата експертиза, назначена по административно дело № 9571/2018г. на ВАС.

Посоченото заключение обаче е изготвено за нуждите на друго съдебно производство, а не на съдебното производство, развило се пред Административен съд - София-област. Действително между двете съдебни производства е налице връзка, но производството по административно дело № 9571/2018г. на ВАС е имало за предмет преценка за законосъобразност на друг, предходен акт на КЗК, а в постановеното решение липсват каквито и да било фактически установявания относно обстоятелствата, относими към предмета на настоящия спор.

Посоченото заключение не е събрано като доказателство по надлежния ред в процеса, развил се пред АССО. Експертизата не е назначена и възложена по реда, предвиден в чл. 195 и чл. 197, ал. 1 от ГПК, приложими в производството съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК. Вещото лице не е изслушано от съда при спазване на правилата на чл. 200 от ГПК, нито пък заключението му е прието от съда.

След като е обосновал решението си най-вече с посоченото заключение на съдебно-техническа експертиза по друго дело - доказателство, което не е допуснато и събрано по надлежния ред в процеса, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил решението си в противоречие с АПК и приложимите норми на ГПК. В тази връзка касационната инстанция не следва да разглежда оплакванията на жалбоподателите във връзка с нарушение на материалния закон, доколкото същите зависят от установяването на релевантните за спора факти по предвидения за това ред.

Постановяването на обжалваното решение при съществени нарушения на процесуалните правила налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства относно релевантните за спора обстоятелства като определи спорните между страните факти, разпредели доказателствената тежест между страните съобразно правилото на чл. 170 от АПК и спази изискванията на чл. чл. 171 от АПК и приложимите на основание чл. 144 от АПК правила за доказване, установени в ГПК. Въпросите, свързани с установяването на релевантните за спора факти касаят и използването на спорния домейн, включително и като окончание на имейл адреси и за изясняването им са необходими специални знания, с които съдът по правило не разполага. Ето защо съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза в тази насока, което съобразно правилото на чл. 171, ал. 2 от АПК той може да стори и служебно.

При постановяване на съдебния си акт по същество съдът следва да обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните от страните доводи и оплаквания.

Разноски на страните следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 143/16.02.2021г., постановено по административно дело № 1178/2020г. по описа на Административен съд - София-област и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.