Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. П., срещу решение № 76 от 13.01.2021 г., постановено по адм. д. № 2030 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-167/18.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. П. и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/протокол № 2140-15-313/17.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, а преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ, гр. П., за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. №2113-15-2063/15.05.2018 г. при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените в касационната жалба доводи, свеждащи се до неправилно прилагане на чл. 6, ал. 1 от НТКНС и чл. 297 от ГПК, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Б. П. от гр. П. е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационните жалби по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отменил решение № 2153-15-167 от 18.06.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / протокол № 2140-15-313 от 17.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. П. поради неизпълнение на условието по чл. 69б, ал. 2, т. 2 от КСО за 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление с вх. №2113-15-2063/15.05.2018 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови решението си, Пловдивският административен съд е приел за доказано, че през периода от 01.07.1981 г. до 31.07.1981 г. лицето е придобило трудов стаж от втора категория по т. 26 от ПКТП отм. на длъжност "бетонджия фасадни панели" в СМС "Бетонови и стоманобетонови изделия - гр. П. (ДФ "Завод за строителни конструкции" - гр. П.). Изводите на съда произтичат от анализа на представената трудова книжка № 790/23.03.1979 г., в която няма изтривания, добавки и други външни недостатъци, които да водят до съмнения относно достоверността на вписването, извършено съобразно изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й (Изв. - бр. 26 от 1953 г. и бр. 49 от 1953 г.). Съдът се е позовал и на решение № 60 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 13501 по описа за 2019 г. на Пловдивския районен съд, VІІІ гражд. състав, потвърдено с решение № 541 от 03.06.2020 г. по въззивно гр. д. № 414 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която в производство по чл. 3 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР (ЗАКОН ЗА УСТАНОВЯВАНЕ Н. Т. И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ПО СЪДЕБЕН РЕД), чл. 124, ал. 4 от ГПК, е признато за установено по отношение на ТП на НОИ - гр. П., че Б. П. е работил през периода 01.07.1981 г. – 31.07.1981 г. по трудово правоотношение в ДФ "Завод за строителни конструкции", /след това–СМС "Бетонови и стоманобетонови изделия"/ – гр. П., на длъжност "Бетонджия на фасадни панели", с тарифна ставка 6, 08 неденоминирани лева, на осемчасов работен ден, което време следва да му се зачете за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране и да се включи в общия му осигурителен стаж за пенсиониране. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 6, ал. 1 от НТКТС са неоснователни.

НТКТС - Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, на която се позовава касаторът, е приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г., обнародвана е в ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г. и няма обратно действие по отношение на факти и правоотношения, приключили преди влизането й в сила. Към 31.07.1981 г. трудовите книжки са се оформяли съгласно изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149/20.03.1953 г., обн. в „Известия“, бр. 25/1953 г., изм. - „Известия“, бр. 74/1960 г. Представената трудова книжка съдържа всички реквизити по чл. 5 от цитираната наредба и всяко вписване е извършено съобразно чл. 8 от същата наредба: заверено е от ръководителя на предприятието/упълномощено от него длъжностно лице и е подпечатано със служебния печат. При спазване на чл. 6, пар. 2, б “в“ от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, обн. в ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., продължителността на придобития от работника трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор е отбелязана на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и е подписана и подпечатана с печата на предприятието по начин да засегне двете страници. Освен това трудовата книжка е оформена съгласно изискването на чл. 6, пар. 1 от инструкцията, като на двете страници, на които е отразен придобитият трудов стаж, са вписани трите имена на работника и на същите страници долу е поставен печатът на предприятието по начин да засегне двете страници.

На основание чл. 347 от Кодекса на труда от 1986 г. и на основание чл. 1 от Наредба за трудовите книжки, в сила към 31.07.1981 г., редовно оформената трудова книжка има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства относно придобития от работника трудов стаж на длъжност "Бетонджия на фасадни панели“ в Строително монтажен комбинат "Бетонови и стоманобетонови изделия" – гр. П.. При липса на изплащателни ведомости отговарящата на нормативните изисквания трудова книжка служи като надлежно и годно доказателство по чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж за установяване и зачитане на трудовия/осигурителния стаж. Към изложеното следва да се добави, че спорният трудов стаж е установен по отношение на ТП на НОИ – Пловдив по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, което установява факт, който е съществувал към датите на подаване на заявлението за отпускане на пенсия и издаване на оспорените административни актове. Съдебното решение е влязло в сила преди разрешаване на спора относно правото на пенсия на заявителя П. и на основание чл. 297 от ГПК (Г. П. К) е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.

Предвид изложените съображения оспорените административни актове са незаконосъобразни и като ги е отменил, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не е представил доказателства за направени за тази инстанция разноски, поради които такива не му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 13.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2030 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. П., срещу решение № 76 от 13.01.2021 г., постановено по адм. д. № 2030 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-167/18.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. П. и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/протокол № 2140-15-313/17.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, а преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ, гр. П., за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. №2113-15-2063/15.05.2018 г. при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените в касационната жалба доводи, свеждащи се до неправилно прилагане на чл. 6, ал. 1 от НТКНС и чл. 297 от ГПК, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Б.П от гр. П. е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационните жалби по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отменил решение № 2153-15-167 от 18.06.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / протокол № 2140-15-313 от 17.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.П поради неизпълнение на условието по чл. 69б, ал. 2, т. 2 от КСО за 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявление с вх. №2113-15-2063/15.05.2018 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови решението си, Пловдивският административен съд е приел за доказано, че през периода от 01.07.1981 г. до 31.07.1981 г. лицето е придобило трудов стаж от втора категория по т. 26 от ПКТП отм. на длъжност "бетонджия фасадни панели" в СМС "Бетонови и стоманобетонови изделия - гр. П. (ДФ "Завод за строителни конструкции" - гр. П.). Изводите на съда произтичат от анализа на представената трудова книжка № 790/23.03.1979 г., в която няма изтривания, добавки и други външни недостатъци, които да водят до съмнения относно достоверността на вписването, извършено съобразно изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й (Изв. - бр. 26 от 1953 г. и бр. 49 от 1953 г.). Съдът се е позовал и на решение № 60 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 13501 по описа за 2019 г. на Пловдивския районен съд, VІІІ гражд. състав, потвърдено с решение № 541 от 03.06.2020 г. по въззивно гр. д. № 414 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която в производство по чл. 3 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР (ЗАКОН ЗА УСТАНОВЯВАНЕ Н. Т. И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ПО СЪДЕБЕН РЕД), чл. 124, ал. 4 от ГПК, е признато за установено по отношение на ТП на НОИ - гр. П., че Б.П е работил през периода 01.07.1981 г. – 31.07.1981 г. по трудово правоотношение в ДФ "Завод за строителни конструкции", /след това–СМС "Бетонови и стоманобетонови изделия"/ – гр. П., на длъжност "Бетонджия на фасадни панели", с тарифна ставка 6, 08 неденоминирани лева, на осемчасов работен ден, което време следва да му се зачете за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране и да се включи в общия му осигурителен стаж за пенсиониране.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 6, ал. 1 от НТКТС са неоснователни.

НТКТС - Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, на която се позовава касаторът, е приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г., обнародвана е в ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г. и няма обратно действие по отношение на факти и правоотношения, приключили преди влизането й в сила. Към 31.07.1981 г. трудовите книжки са се оформяли съгласно изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149/20.03.1953 г., обн. в „Известия“, бр. 25/1953 г., изм. - „Известия“, бр. 74/1960 г. Представената трудова книжка съдържа всички реквизити по чл. 5 от цитираната наредба и всяко вписване е извършено съобразно чл. 8 от същата наредба: заверено е от ръководителя на предприятието/упълномощено от него длъжностно лице и е подпечатано със служебния печат. При спазване на чл. 6, пар. 2, б “в“ от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, обн. в ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., продължителността на придобития от работника трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор е отбелязана на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и е подписана и подпечатана с печата на предприятието по начин да засегне двете страници. Освен това трудовата книжка е оформена съгласно изискването на чл. 6, пар. 1 от инструкцията, като на двете страници, на които е отразен придобитият трудов стаж, са вписани трите имена на работника и на същите страници долу е поставен печатът на предприятието по начин да засегне двете страници.

На основание чл. 347 от Кодекса на труда от 1986 г. и на основание чл. 1 от Наредба за трудовите книжки, в сила към 31.07.1981 г., редовно оформената трудова книжка има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства относно придобития от работника трудов стаж на длъжност "Бетонджия на фасадни панели“ в Строително монтажен комбинат "Бетонови и стоманобетонови изделия" – гр. П.. При липса на изплащателни ведомости отговарящата на нормативните изисквания трудова книжка служи като надлежно и годно доказателство по чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж за установяване и зачитане на трудовия/осигурителния стаж. Към изложеното следва да се добави, че спорният трудов стаж е установен по отношение на ТП на НОИ – Пловдив по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, което установява факт, който е съществувал към датите на подаване на заявлението за отпускане на пенсия и издаване на оспорените административни актове. Съдебното решение е влязло в сила преди разрешаване на спора относно правото на пенсия на заявителя Пашов и на основание чл. 297 от ГПК (Г. П. К) е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.

Предвид изложените съображения оспорените административни актове са незаконосъобразни и като ги е отменил, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не е представил доказателства за направени за тази инстанция разноски, поради които такива не му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 13.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2030 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.