Делото е във фаза на втора касация.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на П. М. Д. подадена чрез процесуалния й представител адв. Н. И, против решение № 5123 от 17.07.2015 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 11330/2014 г., в частта с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) 231208870/07.05.2013 г., издаден от Б. В. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена с Решение № 1320/31.07.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” при Централно управление на Националната агенция за приходите – С., досежно допълнително определени данъчни задължения по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ отм. и чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: - изцяло за 2004 г. - потвърден ДОД в размер 59.45 лв., ведно с 42.70 лв. лихва за забава; - изцяло за 2005 г. - потвърден ДОД в размер 624.82 лв., ведно с 469.78 лв. лихва за забава;- частично за 2006 г. - потвърден ДОД в размер до 652.24 лв., ведно със съответната лихва за забава;- изцяло за 2007 г. - потвърден ДОД в размер 616.00 лв., ведно с 295.11 лв. лихва за забава;- изцяло за 2008 г. - потвърден ДОД в размер 1 043.50 лв., ведно с 342.05 лв. лихва за забава.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са незаконосъобразни изводите на съда, че задълженията за 2004 г. и 2005 г. не са погасени по давност, че неправилно не е...