Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. В. Б. против решение № 4624 от 30.06.2015 г., постановено по адм. д. № 5477/2014 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.

Ответникът – главният секретар на министерството на икономиката, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на Л. В. Б. против решение № РД-16-540/22.06.2014 г. на главния секретар на министерството на икономиката, в частта му, с която е направен частичен отказ за достъп до обществена информация.

Съдът приема, че в случая е приложима хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ), като задължения субект е съобразил факта, че третото лице дава изрично съгласие за частичен достъп до исканата информация, като не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. Позовава се на нормата на чл. 20 от ЗНИ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ) и прави извод, че предоставената информация в достатъчна степен гарантира прозрачността и отчетността на задължения субект.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, но не...