Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор Й. А. при Районна прокуратура – [населено място], с който се оспорва решение № 108/06.04.2016 г. по адм. дело № 754/2015 г. на Административен съд – В. Т, в частта му с която е отхвърлен протеста на Районна прокуратура – [населено място] против чл. 5, ал. 1 от Наредба за осигуряване и поддържане на обществения ред в [община], приета с Решение № 42/27.01.2000 г. по Протокол № 6 на Общински съвет [населено място].В касационния протест се поддържа, че, първоинстанционният съд не е съобразил правилно приложението на чл. 3, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗЗШОС (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗЗШОС) и от тук е извел необоснован правен извод за законосъобразност на протестирания чл. 5, ал. 1 от Наредба за осигуряване и поддържане на обществения ред в [община] (Наредбата). Прокурорът поддържа, че нормата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата е приета в нарушение на правилата на чл. 75, ал. 2, чл. 76, ал. 1 и 2 от АПК, идентични с разпоредбите на чл. 8, чл. 7, ал. 2, чл. 3, ал. 1 и чл. 2 от ЗНА във вр. с чл. 80 от АПК, тъй като общинския съвет е уредил с наредба обществени отношения, вече уредени в закон.

Ответната страна – Общински съвет [населено място] оспорва доводите в касационния протест. Поддържа се, че нормата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата не противоречи на чл. 8 от ЗНА, тъй като не са налице неуредени обществени отношения. Напротив били налице основанията на чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, позволяващи общинския съвет да уреди на месно ниво дейностите, предизвикващи шум или до определи режим за извършването им.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационния протест. Според участващия по делото прокурор, в случая общинският съвет в изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА е приел Наредба на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, което е в изключителната му компетентност, тъй като се отнася до въпрос от местно значение в сферата на опазване на обществения ред и спокойствие и не е в нарушение на закона /чл. 75, ал. 2, чл. 76, ал. 1 и 2 от АПК и съответно чл. 8 и чл. 7, ал. 2 и чл. 2 от ЗНА във вр. с чл. 80 АПК/. С текстът на чл. 5, ал. 1 от Наредбата, с който не се разрешава предизвикване на шум, нарушаващ спокойствието на гражданите в определените часове, се задължавали физическите и юридическите лица на територията на съответната община да спазват определено поведение, което е в обществен интерес, като в този смисъл общинския съвет не е превишил правата си и не е тълкувал разширително закона. Регулирани са правоотношения, свързани със защитата от шума, регламентирани в чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС като целта е по-добро регулиране на обществените отношения на местно ниво с местно значение. В този смисъл чл. 5, ал. 1 от Наредбата, правилно е бил приет като непротиворечащ на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, издаден от компетентен орган в границите на представените му нормативно определени правомощия, по прилагане на закона и във връзка с регулиране на обществени отношения с местно значение.

Върховният административен съд, трето отделение, намира че касационният протест е допустим за разглеждане като редовно подаден, в срок и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледан по същество е основателен.

Административният съд е сезиран с протест на прокурор от Районна прокуратура [населено място] против чл. 5 ал. 1 от Наредба за осигуряване и поддържане на обществения ред в [община].

Съгласно протестираната местна норма, не се разрешава предизвикването на шум, независимо от произхода му, нарушаващ спокойствието на гражданите в часовете от 14, 00 до 16, 00 часа, и от 22, 00 часа до 5, 00 часа лятно време и от 21, 00 до 6, 00 часа зимно време.

Тази норма е била протестирана при съображение, че съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС общинските съвети имат правомощие да определят изисквания към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, но нямат правомощие да определят изисквания към шум, предизвикан от недомашни дейности. Според прокурора, хипотезата на оспорваната норма е обща и не прави разлика в дейностите, предизвикващи шума, респ. нарушаващи спокойствието на гражданите. Първоинстанционният съд, след служебна проверка на оспорената норма на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, е приел че същата е законосъобразно издадена.Съдът е отчел, че процесната норма е приета в предвидената от закона форма, съгласно чл. 8 от ЗНА и чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) - в изпълнение на правомощията на общинския съвет по чл. 21 ал. 1 от ЗМСМА да приема приемат правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Във връзка с правилното приложение на материалноправните норми съдът е приел, че общинският съвет е компетентен да приеме норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи - чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА, в сферите, очертани в разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗМСМА, които законът предоставил в тяхна компетентност. Приел е, че чл. 5 ал. 1 от Наредбата, който регламентира забраната за шум в определени часови параметри е издаден в изпълнение на предоставените правомощия на Общински съвет [населено място], който е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по - висока степен - чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. чл. 8 и чл. 7, ал. 2 от ЗНА - обществени отношения с местно значение, Приел е, че въпросът за часовете, през които не се разрешава предизвикване на шум, нарушаващ спокойствието на гражданите, касае обществени отношения от местно значение, поради което същите подлежат на регулиране от местния орган на самоуправление по силата на чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС. Решението е неправилно.

Съгласно чл. 1, т. 1 от ЗЗШОС, този закон урежда оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА), и от локални източници на шум.С чл. 1 т. 5 от закона се уреждат компетенциите на държавните органи и органите на местното самоуправление, правата и задълженията на юридическите лица и едноличните търговци, свързани с оценката, управлението и контрола на шума в околната сред.

Определението за "Шум в околната среда" съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗЗШОС, е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т. ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА), и от локални източници на шум.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗШОС, този закон се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации.По силата на чл. 3, ал. 2 от ЗЗШОС, този закон не се прилага за шума: предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие; предизвикан от домашни дейности; предизвикан от съседи в жилищни сгради; на работните места; в транспортните средства и в зони на военни действия.

Съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ).

При така съществуващата правна регламентация, законодателят по ясен и категоричен начин е установил, че в правомощията на органите на местното самоуправление е единствено регулирането на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради.

Процесната норма на чл. 5 ал. 1 от Наредбата предвижда, че не се разрешава предизвикването на шум, независимо от произхода му, нарушаващ спокойствието на гражданите в часовете от 14, 00 до 16, 00 часа, и от 22, 00 часа до 5, 00 часа лятно време и от 21, 00 до 6, 00 часа зимно време.

Нормата на чл. 5 ал. 1 от Наредбата следва да бъде тълкувана в съответствието с предметния обхват на Наредбата като цяло. Съгласно чл. 1 от Наредбата, същата има за цел да установи основните положения и задължения за физическите и юридическите лица по поддържане на обществения ред и безопасността на движението, осигуряване опазване на околната среда, поддържане и опазване на чистотата и зелените площи, опазване на общественото имущество, реда за организиране на търговската дейност и противопожарната безопасност на територията на [община]. Съгласно чл. 2 от Наредбата, с нея се определят задълженията на територията на общината за: а) всички лица, които живеят или временно пребивават на територията на общината; б) собственици и обитатели на жилищни сгради; в) управителния съвет за управление, реда и надзора на етажната собственост; г) ръководствата на фирми, предприятия, учреждения, обществени организации, кооперации и лица развиващи търговска дейност; д) лица, развиващи други стопански дейности.

Съобразена по този начин, нормата на чл. 5, ал. 1 следва да се тълкува като обща норма, целяща поддържането на обществения ред на територията на общината, чийто адресати са всички лица, посочени в чл. 2 от Наредбата. В този смисъл, въведената забрана за предизвикване на шум се явява всеобхващаща както спрямо лицата, така и спрямо територията на общината и най-вече спрямо източниците на шум, който може да наруши спокойствието на гражданите. Очевидно е, че нормата забранява предизвикването на шум от всяка човешка дейност по см. на §1, т. 1 от ДР на ЗЗШОС, нарушаващ спокойствието на гражданите в часовете от 14, 00 до 16, 00 часа, и от 22, 00 часа до 5, 00 часа лятно време и от 21, 00 до 6, 00 часа зимно време,.

Както бе казано по – горе, съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, единствено изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, е предоставен за регулиране от органите на местното самоуправление (общинските съвети) по реда на ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ).

С оглед изложеното, следва извода, че Общински съвет [населено място] не е разполагал към датата на издаване на Наредбата с правомощие да въведе правила за поведение, свързани с шума, предизвикан от дейности, които излизат извън предметния обхват на чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС - домашни дейности и шум от съседи в жилищните сгради.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че чл. 5, ал. 1 от Наредбата е издаден в изпълнение на предоставените правомощия на Общински съвет [населено място] по силата на чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, тъй като въпросът за часовете, през които не се разрешава предизвикване на шум, нарушаващ спокойствието на гражданите, касае обществени отношения от местно значение.

В тази връзка, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в протестирната му част, а делото решено по същество като оспорваната норма се обяви за нищожна.

Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение: РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 108/06.04.2016 г. по адм. дело № 754/2015 г. на Административен съд – В. Т, в частта му с която е отхвърлен протеста на Районна прокуратура – [населено място] против чл. 5, ал. 1 от Наредба за осигуряване и поддържане на обществения ред в [община], приета с Решение № 42/27.01.2000 г. по Протокол № 6 на Общински съвет [населено място], и вместо нето ПОСТАНОВЯВА

ОБЯВЯВА за нищожен член 5, алинея 1 от Наредба за осигуряване и поддържане на обществения ред в [община]. Решението е окончателно.